Читать «Кенилуърт» онлайн - страница 29

— А пък аз съм бил в градове — каза Ламборн, — където биха сметнали, че тази „учена“ стока е прекалено скъпа за подобна употреба.

— Хайде, хайде — отвърна Фостър. — Това е папистки боклук — всички са от личната библиотека на онзи намусен старик, абата на Абингдън. Дори една деветнадесета част от непорочното евангелско слово струва колкото цяла каруца, напълнена с такъв измет от уличните канавки на Рим.

— Помилуй бог, мистър Тони Паликлада — възкликна Ламборн в отговор.

Фостър се намръщи и каза:

— Чуй ме, приятелю Майк! Забрави този прякор и случката, с която е свързан, ако не искаш нашата подновена дружба да умре от неочаквана и насилствена смърт.

— Защо? — попита Майкъл Ламборн. — Ти обичаше да се хвалиш със своя дял в смъртта на двамата стари еретически епископи.

— Това беше тогава — отговори приятелят му, — когато все още пиех жлъч и живеех в плен на греха. Сега обаче, когато съм призован в редиците на праведниците, този прякор не отговаря повече на начина ми на живот и поведение. Нашият проповедник мистър Мелхиседек Молтекст сравни моето нещастие със случая на апостол Павел, дето пазил дрехите на ония, които пребили с камъни свети Стефан. Той говори на тази тема три недели подред и даваше за пример поведението на една достойна личност, намираща се сред присъстващите — имайки пред вид мен.

— Я, моля те, замълчи, Фостър! — рече Ламборн. — Не знам защо, но ме побиват тръпки всеки път, когато чуя дявола да цитира евангелието. И освен това, приятелю, чудно ми е, че си се решил да скъсаш с тази удобна стара религия, която можеше да надяваш и сваляш тъй лесно като ръкавица! Мислиш ли, че не помня как бързаше да замъкнеш съвестта си на изповед най-редовно всеки месец? И когато свещеникът ти я очистеше и я лъснеше до блясък, и я белосаше отгоре, ти отново беше готов да вършиш най-долни злодеяния като дете, което бърза да се нацапа в калната локва веднага щом му облекат чистите неделни дрешки.

— Не се грижи за моята съвест — рече Фостър. — Това е нещо, което ти не можеш да разбереш, защото собствена съвест никога не си имал. Но нека по-добре да поговорим по същина. Кажи с една дума каква работа имаш с мен и какви надежди те доведоха тука?

— Естествено надеждата да оправя положението си, както е казала бабичката, хвърляйки се от Кингстънския мост — отговори Ламборн. — Погледни тази кесия — това е всичко, което е останало от една такава значителна сума, каквато всеки би искал да има в джоба си. Ти, както изглежда, си се наредил добре тука, под добра закрила, хората казват, че се радваш на особено покровителство. Не се пули като заклана свиня. Не можеш да подскачаш в серкмето, без никой да те види. Знам добре, че подобно покровителство не се придобива току-така, ти трябва да го заплащаш с услуги и именно за тях аз ти предлагам помощта си.

— Ами ако не се нуждая от твоята помощ, Майк? Надявам се, че пословичната ти скромност е в състояние да допусне тази възможност.