Читать «Сън в лятна нощ» онлайн - страница 18
Уилям Шекспир
но с тебе сетна среща ми е тая!
ДЕМЕТРИЙ
В такова настроение едва ли
тя моите въздишки ще пожали;
а мъката тежи с по-тежко бреме,
когато не й плаща дълго време
дълга си банкрутиралият сън.
Ако полегна тук, до този пън,
кой знае, току-виж, длъжникът мил
дошъл и първа вноска изплатил.
ОБЕРОН
Какво си сторил, глупчо бързоног?
Кого си пръснал с тайнствения сок?
Наместо този вярно да залюби,
друг някой верността си ще загуби!
ПЪК
Съдбата тъй е рекла: да се пада
единствен верен на лъжци хиляда!
ОБЕРОН
Не се бави! След миг и половина
да си открил Елена от Атина!
Познаеш ли я по страните бледи,
изпити от въздишки сърцееди,
насам я отклони, а дотогаз
тогова пък ще омагьосам аз.
ПЪК
Мълчи, хвърчи, политва твоя Пък
като стрела от азиатски лък!
ОБЕРОН
Пръсвам ти очите двете
с купидоновото цвете
тъй, че щом направя аз
да се мерне тука таз,
от която бягаш ти,
тя за теб да заблести
като чистото и мило
афродитино светило.
Ако то те обгори,
пак от него лек дири!
ПЪК
Повелителю, Елена
иде, но е придружена
от младежа, на когото
грешно пръснах сок в окото.
Да останем, ако щеш,
малко да се развлечеш
с лудите им диалози?
Боже господи, как този
уж разумен род човешки
цял е глупости и грешки!
ОБЕРОН
Но шумът им е голям —
ще събудят оня там.
ПЪК
И ще се боричкат двама
за една и съща дама —
колкото по-сложен кръг,
толкоз по се радва Пък!
ЛИЗАНДЪР
Как мислиш, че говоря на шега!
Сълзите ми нима не виждаш ти?
Плачът на седмоцветната дъга
през моето ухажване трепти.
Повярвай му, щом носи то печата
на честността и истината свята!
ЕЛЕНА
Тез клетви са за Хермия. Кажи
какво тегло за мен да имат те?
Две истини — туй значи две лъжи,
защото се убиват и двете.
Еднакво те са тежки на везната,
но сякаш теглиш вятъра с мъглата!
ЛИЗАНДЪР
Да, клех й се, защото бях глупак!
ЕЛЕНА
Оставяш я и същият си пак!
ЛИЗАНДЪР
Деметрий люби Хермия, не теб!
ДЕМЕТРИЙ
Елена! Цвете сред безводна степ!
Богиньо! Нимфо! Съвършенство! О!
Тоз бистър поглед, богове, с какво
да го сравня? Дали с кристал прозрачен?
Не, той пред него ще изглежда мрачен!
А тези зрели като вишни устни,
които казват: виж ни как сме вкусни!
А таз ръчица? О, алпийски сняг,
дано не ти направи с нея знак,
че пред снега на моята избрана
ти черен ще изглеждаш като врана!
Кога със дъх от моите уста
ще разтопя тоз връх от чистота!
ЕЛЕНА
О, жал! О, срам! Това ли ви остава?
С Елена да си правите забава!
