Читать «Сън в лятна нощ» онлайн - страница 16
Уилям Шекспир
ГРАХЧО
Тук!
ПРАШИНКО
Тук!
ПАЯЖИНКО
Тук!
СИНАПЧО
Тук!
ВСИЧКИ
На вашите услуги!
ТИТАНИЯ
С любимия ми дръжте се учтиво,
подскачайте по пътя му игриво,
черпете го със праскови, смокини,
червено грозде и къпини сини,
и вижте от меда да облекчите
издутите торбички на пчелите
и ако някоя току-така
не си го дава, тлъстите крачка
й откъснете и ги запалете
със светещия червей, който лете
пълзи по листите; и нека с тез
безбройни факли тъмният ни лес
да светне в миг, красавецът ми щом
запъти се към горския си дом,
за да заспи, докато с ветрила
от пъстри пеперудени крила
отвявате вий лунните лъчи
от едрите му сънени очи!
Приветствувайте смъртния подред!
ГРАХЧО
Привет!
ПРАШИНКО
Привет!
ПАЯЖИНКО
Привет!
СИНАПЧО
Привет!
ВСИЧКИ
Привет!
КРОСНОТО
Съкровено съм ви признателен! Мога ли да узная как се назовава ваша милост?
ПАЯЖИНКО
Паяжинко.
КРОСНОТО
Много ще съм радостен да се запозная по-отблизо с вас. Ако си порежа пръста, ще побягна непременно до услугите ти. А вашето име, любезни господине?
ГРАХЧО
Грахчо.
КРОСНОТО
О, в такъв случай, моля ви да поздравите, с извинение, вашата майка, стринка Шушулка, и вашия баща, майстор Мустачко. Ще бъдем приятели с вас, надявам се. А как те казват тебе, драги господине?
СИНАПЧО
Синапчо.
КРОСНОТО
Че тъй кажете, бе, господин Синапчо! Аз добре познавам вашето дълготърпение. Страшният великан Бифтек, както си пада по горчицата, е погълнал досега сума ти членове на вашето семейство. Честна дума, неведнъж съм се просълзявал заради роднините ви. Пък и сега… Бих искал да се сближа с вас, господин Син… апчху!
ТИТАНИЯ
Към моята беседка го водете!
Луната рони сълзи във нощта.
А щом тя плаче, плаче всяко цвете
по нечия отнета чистота.
Вървете със завързани уста!
ВТОРА СЦЕНА
ОБЕРОН
Дали Титания е вече будна?
Бих искал да узная по какво
ще пламне във любов от първи поглед.
Но ето моя пратеник! Хей, Пък,
я разкажи сега какво се случи
във тази омагьосана гора!
ПЪК
Царицата ни се увлече лудо
в едно — да го речем — природно чудо!
Тя още спеше своя сън дълбок
в листатия си приказен чертог,
когато изведнъж отде се взима
една тайфа от майстори шестима,
зарязали в града кой мех, кой чук,
една пиеса за да готвят тук,
понеже щели да зарадват с нея
тържествената сватба на Тезея.
Един Пирам — ама глупак такъв,
че даже между тях пак беше пръв! —
се шмугна в храста. Пък, видял това,
хоп! — слага му магарешка глава!
Добре, но Тизба реплика му дава
и той — с главата — връща се тогава,
и щом го зърват, също както ято
