Читать «Сън в лятна нощ» онлайн - страница 19
Уилям Шекспир
Да бяхте по-възпитани и мили,
над мен така не бихте се глумили!
Мъже да бяхте, както сте на вид,
не бихте обласкали с подбив скрит
една жена! И как не ви е срам!
За Хермия съперници сте, знам,
ала защо съперници сте вие
и в туй, кой пръв Елена ще надвие
със подигравки и — жесток палач —
ще я принуди да избухне в плач!
Не, хора с благородни дух и кръв
не биха слезли до позор такъв,
да дирят в тези женски сълзи тука
лекарство срещу мъжката си скука!
ЛИЗАНДЪР
За теб, Деметрий, укор прав това е —
ти Хермия обичаш, туй се знае!
И ето, аз ти давам с две ръце
предимството си в нейното сърце,
а ти ми дай в сърцето на Елена
частта любов, за теб определена!
ЕЛЕНА
Задръжте си езика зад зъбите,
напразно своя въздух вий хабите,
подигравачи!
ДЕМЕТРИЙ
Хермия ти дръж!…
Сърцето ми гостува й веднъж,
но виж, Елена, то пред твоя праг
като във къщи се завръща пак!
ЛИЗАНДЪР
Елена, лъже те! Недей му вярва!
ДЕМЕТРИЙ
Не, мойта вярност той със кал замярва
за туй, защото е неверен сам!…
Виж милата си! Ей я! Идва там!
ХЕРМИЯ
Не виждам нищо, но в нощта каквото
окото губи, чува го ухото,
че тя в тъмница зрението праща,
но на слуха денгубите му плаща.
Лизандър е наблизо. Стигнах тук
по нишката на сладкия му звук.
Но той защо, защо от мене бяга?
ЛИЗАНДЪР
Защото любовта му го налага.
ХЕРМИЯ
Каква любов от мен ще го разделя?
ЛИЗАНДЪР
Оназ, която с ласкава повеля
го тласка към вълшебната Елена,
пред чийто поглед звездната вселена,
завиждаща, престава да блести!
Защо ме следваш? Не разбра ли ти,
че си за мен съвсем непоносима?
ХЕРМИЯ
Не е възможно! Той на смях ме взима!
ЕЛЕНА
А ти пък мен! Разбрах ви: вие трима
подготвили сте реплики и думи
да действате във заговор срещу ми!
Приятелко-предателко! Как можеш,
подписала съюз военен с тях,
да им помагаш да се гаврят с мене?
О, Хермия! А сладостният спомен
за детството, за нежните ни тайни,
за часовете заедно, когато
ний времето корехме бързоного,
че бърза много да ни раздели?
Туй всичко е забравено, нали?
А помниш как във дворчето пред къщи,
поседнали на две възглавки същи,
бродирахме едно и също цвете
и в съща песен сливахме си двете
лица, очи, ръце и гласове —
прелели се в едно отделни две,
като речици две в една река,
като черешки две във обичка,
като полета две в една емблема,
венчани от единството на шлема!
Туй всичко ти уби и предпочете
да ме обиждаш в сговор със мъжете!
Не е приятелско! Не е девиче!
Не е и женско! Затова, момиче,
съдът на пола ни ще те вини
в предателство към всичките жени!
