Читать «Сън в лятна нощ» онлайн - страница 15

Уилям Шекспир

КЛИНА

        Леле! Магия! Нечиста сила! Молете се, майстори! Помощ!

Клина, Талашко, Пискуна, Носльо и Комара излизат.

ПЪК

        Из трънища, шумаци и шубраци,

        през пънища, гъстаци, храсталаци,

        сега се повъртете в моя кръг,

        додето разберете кой е Пък!

        Оттук ще лавна и ще грухна там,

        оттам ще цвилна, тук ще бухна плам —

        коне, огньове, кучета, свини

        ще пъкат с Пък от хиляди страни!

Излиза.

КРОСНОТО

        Защо избягаха от мен? Аха, знам ги аз — наговорили са се да ме уплашат.

Влиза отново Носльо.

НОСЛЬО

        Какво ти е станало, Кросно? Какво виждам на раменете ти?

КРОСНОТО

        Магарешката си глава, това виждаш!

Носльо излиза.

Влиза отново Клина.

КЛИНА

        Кросно, да те пази бог! Някой те е метаформозирал!

Излиза.

КРОСНОТО

        Не могат ме излъга! Искат да ме изплашат, само че магаретата вече измряха. Няма да мръдна оттук, каквото и да правят! Ще се разхождам само, ето така, и ще си пея, та да разберат, че хич даже не ме е страх!

Пее.

                „Добро утро, черен кос,

                черен кос, оранжев нос!

                Пей за нас, бъди ни гост

                със приятеля си дрозд!“

ТИТАНИЯ (събужда се)

        Чий глас от свръхнебесно потекло

        събужда ме от цветното легло?

КРОСНОТО (пее)

                „Щиглецо, от своя лес

                влез във нашия кафез!

                Кукувичке, още днес

                пъстро яйчице ни снес!“

        Само че да не ми е изпила ума, та да я пусна! Един мъжки кукувиц веднъж се опита да снесе в моето гнездо, но аз…

ТИТАНИЯ

        Пей още, о, създание чаровно!

        Гласът ти мелодичен ме омайва

        подобно хармоничния ти образ.

        А двете, във единство рядко слети,

        ме карат да призная още тук,

        че любя само теб и никой друг!

КРОСНОТО

        Мила госпожо, това, дето го говорите, не е твърде разумно. Вярно е, че разумът и любовта по наши дни са често скарани, и жалко, че не се намират добри съседи да ги помиряват. И все пак вашата любов няма основателни причини, доколкото ми се чини… Добре се получи, а!

ТИТАНИЯ

        О, колкото омаен си на вид,

        дваж мъдър си и трижди духовит!

КРОСНОТО

        И това не е чак толкоз вярно, но ако можех да измъдря един начин, за да духна от този пущинак, нямаше да е зле!

ТИТАНИЯ

        Напразни мъки! Вън от таз гора,

        любими, ти не можеш се добра,

        защото да те имам аз копнея,

        а аз не съм обикновена фея,

        а господарка на страна, която

        е вредом в цвят и всякога във лято.

        Недей тъгува! Ако дойдеш с мен,

        от елфи ти ще бъдеш ограден,

        те перли ще ти дирят във морето

        и песни ще ти свирят те, додето

        не те приспят под сенчести листа;

        а аз ще ти издухам тежестта,

        така че да се носиш, дето щеш,

        на сънищата с лекия летеж!

        Да се явят веднага тука: Грахчо,

        Прашинко, Паяжинко и Синапчо —

        най-дребничките между всички други!

Влизат Грахчо, Прашинко, Паяжинко и Синапчо.