Читать «Комедия от грешки» онлайн - страница 18

Уилям Шекспир

        Защо си се задъхал?

ДРОМИО ОТ СИРАКУЗА

                                От търчене!

АДРИАНА

        Къде е господаря ти, кажи!

ДРОМИО ОТ СИРАКУЗА

        Навярно вече в пъкъла лежи!

        Един зъл дух, един чер бяс го хвана,

        едно сърце, затворено в стомана,

        един от тези дяволи, вампири,

        пристегнати във кожени мундири,

        които дружелюбно потупват те по рамо,

        но с тебе се разхождат, ако пред тях си само,

        и душат, дебнат, хващат и вкарват без пощада

        нещастните длъжници във ад, по-лош от ада.

АДРИАНА

        Какво, какво излиза?

ДРОМИО ОТ СИРАКУЗА

        Че сигур е в пандиза!

АДРИАНА

        Как? Моят мъж в затвора? А по каква причина?

ДРОМИО ОТ СИРАКУЗА

        Такава, в униформа. Парите са във скрина!

АДРИАНА

        Сестрице, донеси ги!

Лучиана излиза.

                                О, тази вест ме смая!

        И за какво е длъжен, бих искала да зная!

ДРОМИО ОТ СИРАКУЗА

        За някаква верижка.

АДРИАНА

                        За толкоз дребно в съд?

ДРОМИО ОТ СИРАКУЗА

        По-едрата верига за после му гласят!

        Звъни, нима не чухте?

АДРИАНА

                                Веригата?

ДРОМИО ОТ СИРАКУЗА

                                        Часът!

        Току-що беше два, а чуйте, бие: дин!

АДРИАНА

        Как може: „беше два, а после бий един“?

ДРОМИО ОТ СИРАКУЗА

        Така — във бяг обратен готов е да удари

        дори старикът Време, щом срещнат го джандари!

АДРИАНА

        Но времето не е на никого длъжник!

ДРОМИО ОТ СИРАКУЗА

        Напротив, то дължи ни за всеки литнал миг:

        като платец фалирал то само обещава,

        но никому не връща ни щастие, ни слава,

        и няма нищо чудно, че види ли стражар,

        назад веднага драсва такъв разбойник стар!

Влиза отново Лучиана с кесия.

АДРИАНА

        Занес парите, Дромио, веднага

        и своя господар освободи!…

        Уплаха и утеха, сестро драга,

        си дават среща в моите гърди.

Излизат.

ТРЕТА СЦЕНА

На площада.

Влиза Антифол от Сиракуза.

АНТИФОЛ ОТ СИРАКУЗА

        Невероятно нещо! Всеки срещнат

        ме поздравява и зове на име,

        като че ли приятели сме първи:

        един пари ми дава, друг ме кани

        на гости вкъщи, трети ми изказва

        признателност за някакви услуги,

        четвърти ми продава със отстъпка!

        Един шивач току-що ми показа

        коприна, купена за мен нарочно,

        и туй не стига, но ми взе и мярка!

        Това са призраци! Тоз град, изглежда,

        е пълен със лапландски чародейци!

Влиза Дромио от Сиракуза.

ДРОМИО ОТ СИРАКУЗА

        Господарю, ей ви златото, за което ме пратихте. Къде се дяна оня новоиздокаран Адам?

АНТИФОЛ ОТ СИРАКУЗА

        Какво е това злато? За какъв Адам дрънкаш?

ДРОМИО ОТ СИРАКУЗА

        Не за оня, който пазел рая, а за този, дето варди дранголника; за този, дето е облечен в кожата на гойното теле, заклано за блудния син; за този архангел, който вървеше зад вас и — за разлика от оня, дето измъкна Петра от тъмницата — искаше да натика ваша милост в нея!

АНТИФОЛ ОТ СИРАКУЗА

        Не разбирам за кого говориш!