Читать «Комедия от грешки» онлайн - страница 17
Уилям Шекспир
да се качи стопанинът на борда,
за да отплава! Вече натоварих
багажа ни и купих във прибавка
масло, балсам и нещо за душата.
Попътен вятър духа, всички чакат
единствено стопанина и вас!
АНТИФОЛ ОТ ЕФЕС
Ти луд ли си? Изглежда вятър духа
в главата ти! Какъв е този кораб,
за който седнал си да бръщолевиш!
ДРОМИО ОТ СИРАКУЗА
Тоз, който пратихте ме да подиря,
за да отплаваме по-бързо с него!
АНТИФОЛ ОТ ЕФЕС
Глупако, аз те пратих за въже
и помниш, вярвам, за какво ми беше!
ДРОМИО ОТ СИРАКУЗА
Вий може би сте мислил за въжето
и затова тъй бързахте за кораб!
АНТИФОЛ ОТ ЕФЕС
По тоз въпрос ще поговорим друг път
и ще науча твоите уши
да слушат по-внимателно гласа ми!
Сега върви при Адриана бързо,
тоз ключ предай й и кажи, от скрина —
тоз, който е под турското килимче —
да ти даде кесията с дукати.
Кажи й, че погрешно задържан съм
и те ми трябват, за да се откупя!…
Е, приставе, да тръгваме тогаз!
ДРОМИО ОТ СИРАКУЗА
При Адриана? Значи, дето днеска
обядвахме и дето ме очаква
онази тенджера любвеобилна,
за чийто кръст ръцете ми са къси!
Но службата е служба и — уви! —
слугата, дето кажат, там върви!
ВТОРА СЦЕНА
АДРИАНА
Дали наистина или на смях
направи опит да те съблазни?
Какъв бе той? Нахален или плах?
С безкръвни или пламнали страни?
И святкаха ли в неговите взори
пламтящите сърдечни метеори?
ЛУЧИАНА
„Над мене — каза, — няма тя права!“
АДРИАНА
Не ми ги дава — прав е във това!
ЛУЧИАНА
Закле се, че бил тука чужденец!
АДРИАНА
И прав е пак, макар да е лъжец!
ЛУЧИАНА
За теб припомних му!
АДРИАНА
А той? А той?
ЛУЧИАНА
Той каза, че до гроб ще бъде мой!
АДРИАНА
С какво опита да те очарова?
ЛУЧИАНА
С учтивост и внимание такова,
че ако беше честен, аз едва ли…
Той чара и речта ми тъй разхвали!
АДРИАНА
О, вий сте разговаряли?
ЛУЧИАНА
Сестричко!
АДРИАНА
Не се сърди! Езикът иска всичко
да каже на тоз никаквец, на тоз
съсухрен старец, дребен, с пъпчест нос,
прегърбен, сбръчкан, груб и невежлив,
скъперник плиткоумен, тъп и див,
с език на роб и вкус на кочияш,
отвън отблъскващ, а отвътре — дваж!
ЛУЧИАНА
Че тъй кажи! То всичко в ред било:
кой плаче по загубеното зло?
АДРИАНА
Е, да, но аз портрет му правя точно
обратен, за пред чуждите очи —
така калугеричката нарочно
далече от гнездото си цвърчи.
Със хулна реч обсипа го езика,
но вътре в мен сърцето ми го вика!
ДРОМИО ОТ СИРАКУЗА
Кесия! Бързо! В скрина! Тук! На мене!
ЛУЧИАНА
