Читать «Както ви харесва» онлайн - страница 8

Уилям Шекспир

        ме изостави и сега стърча

        като бездушие чучело край пътя!

РОЗАЛИНДА

        Той май ни вика! Боже, как загубих

        в нещастието прежната си гордост!

        Да го запитам ли какво желае?…

        Извикахте ли ни? Ах, млади момко,

        в борбата победихте вий не само

        противника си!

ЦЕЛИЯ

                        Ще вървим ли, мила?

РОЗАЛИНДА

        Да, братовчедко… Да ви пази бог!

Излиза заедно с Целия.

ОРЛАНДО

        Какво тъй здраво ми скова езика?

        Не казах нито дума, а пък явно

        тя диреше беседа! Ах, Орландо,

        не Шарл, а същество далеч по-слабо

        простря те на земята!

Влиза отново Льо Бо.

ЛЬО БО

                        Господине,

        съветвам ви приятелски: недейте

        остава тук! Заслужихте си вие

        похвала, възхищение и обич,

        но князът е сега така настроен,

        че зле посреща вашата победа;

        а той по нрав… Но по-добре ще бъде

        вий сам да си представите какъв е,

        отколкото да ви го казвам аз!

ОРЛАНДО

        Благодаря ви. Но тогаз кажете:

        от дамите, които бяха тука,

        коя е всъщност дъщеря на княза?

ЛЬО БО

        По нрав бих казал никоя; но инак

        по-дребничката му е дъщеря,

        а другата е дъщеря на брат му,

        изгнаника; държи я той в двореца,

        защото двете се обичат просто

        съвсем като сестри. Но напоследък

        намразил е нещастната девойка,

        понеже сред народа я обичат,

        затуй, че е добра, и й съчувстват

        зарад баща й; и усещам, скоро

        омразата му ще избухне в гняв.

        Вървете! Бих желал да станем близки

        във бъден свят, по-радостен от тоз.

ОРЛАНДО

        Довиждане! Благодаря ви много.

Льо Бо излиза.

        От трън на глог! Запътвам се назад

        от княз-потисник към потисник-брат!…

        Но тази безподобна Розалинда!

Излиза.

ТРЕТА СЦЕНА

Стая в двореца.

Влизат Целия и Розалинда.

ЦЕЛИЯ

        Моля ти се, братовчедке! О, боже на любовта, смили се над мен! Розалинда, миличка, една дума поне!

РОЗАЛИНДА

        Нямам думи за хвърляне на вятъра.

ЦЕЛИЯ

        Защо на вятъра? Хвърли ги на мен! Залей ме със всички тайни, които криеш!

РОЗАЛИНДА

        И ще има две пострадали братовчедки: ти ще се удавиш, а пък аз ще остана на сухо.

ЦЕЛИЯ

        И всичко това само заради баща ти?

РОЗАЛИНДА

        Малко и заради неговото дете… О, с колко тръни е осеян този делничен свят!

ЦЕЛИЯ

        Ах, братовчедке, това са само леки репейчета, с които той те обстрелва като момък в празнични закачки. И после така е: която не се движи строго в пътечката, репеите й се лепят по полите!

РОЗАЛИНДА

        От полите си аз ги отърсвам, но това репейче ми е заседнало в гръдта!

ЦЕЛИЯ

        Че изкашляй се и то ще изхвръкне навън!

РОЗАЛИНДА

        По-скоро бих преглътнала всичко, само да остане в мен!

ЦЕЛИЯ

        Хайде, хайде! Пребори се с любовта си!

РОЗАЛИНДА

        Но как, когато тя има такъв борец на своя страна!

ЦЕЛИЯ

        На добър час тогава! Рано или късно ще трябва да се пребориш с него, макар да е сигурно, че накрая ще си паднеш по гръб! Но да оставим шегите: наистина ли така изведнъж и така дълбоко си хлътнала по сина на стария Роланд?