Читать «Както ви харесва» онлайн - страница 7

Уилям Шекспир

РОЗАЛИНДА

        Да можех да ви дам и своята сила, колкото и малка да е тя!

ЦЕЛИЯ

        И аз моята в добавка!

РОЗАЛИНДА

        На добър час! Дано съм подценила възможностите ви!

ЦЕЛИЯ

        И дано се сбъднат желанията ви!

ШАРЛ

        Хайде! Къде е този храбрец, който толкоз мечтае да легне до майка си, Земята?

ОРЛАНДО

        Той е готов, господине. Но мечтите му не са тъй порочни.

КНЯЗ ФРЕДЕРИК

        Ще се борите само до първото сваляне.

ШАРЛ

        Бъдете спокоен, ваша светлост: вие дълго го убеждавахте да не започва, но след първото сваляне не ще има нужда да го убеждавате да продължи.

ОРЛАНДО

        Щом сте тъй уверен, че ще ми се подигравате след борбата, защо го правите преди нея? Да почваме!

РОЗАЛИНДА

        Херкулес да ти е на помощ, момко!

ЦЕЛИЯ

        Да бях невидима, бих го пипнала този силач за глезена!

Шарл и Орландо се борят.

РОЗАЛИНДА

        Ах, този младеж е чудесен!

ЦЕЛИЯ

        Ако имах мълния в очите, знам кого бих поразила!

Викове. Шарл е повален.

КНЯЗ ФРЕДЕРИК

        Достатъчно! Да спрат!

ОРЛАНДО

        Моля ви, ваша светлост! Още не съм се разгрял!

КНЯЗ ФРЕДЕРИК

        Как си, Шарл?

ЛЬО БО

        Не може да говори, ваша светлост.

КНЯЗ ФРЕДЕРИК

        Отнесете го! Как е името ти, момко?

ОРЛАНДО

        Орландо, княже. Аз съм третият син на благородния Роланд дьо Боа.

КНЯЗ ФРЕДЕРИК

        Бих предпочел да бъдеш син на друг!

        Баща ти беше вредом уважаван,

        но чувствал съм го винаги свой враг.

        Ти с подвига си по ме би зарадвал,

        ако не беше негова издънка.

        Отивай си със здраве! Явно, смел си,

        но друг родител трябваше да имаш!

Излиза, следван от Льо Бо и Свитата.

ЦЕЛИЯ

        Как мислиш, мила, бих ли се отнесла

        така към него, ако бях баща си?

ОРЛАНДО

        Гордея се, че съм Роландов син,

        макар и трети! Бащиното име

        не бих сменил дори ако на княза

        би хрумнало да ме осинови!

РОЗАЛИНДА

        Баща ми хранеше към граф Роланд

        дълбока обич. Както всички, впрочем.

        Да знаех, че тоз момък му е син,

        прибавила бих сълзи към молбите,

        преди да го оставя да се хвърли

        в такъв опасен бой!

ЦЕЛИЯ

                        Тогава нека

        да го приветстваме и ободрим —

        суровото държане на баща ми

        гнети душата ми!… Безстрашни момко,

        ако в полето нежно на сърцето

        направите вий същото, което

        направите в борбата, облажавам

        избраницата ви!

РОЗАЛИНДА (сваля верижката си и му я дава)

                        Вземете туй,

        любезни господине, от една,

        която би ви дала, честна дума,

        и повече, ако сама не беше

        беднячка!… Да вървим ли, братовчедке?

ЦЕЛИЯ

        Да… Сбогом, благородни господине!

Розалинда и Целия си тръгват.

ОРЛАНДО

        Глупак! Дори не й благодарих!

        Какво ми стана? Най-доброто в мене