Читать «Както ви харесва» онлайн - страница 10

Излиза, следван от Велможите си.

ЦЕЛИЯ

        О, бедна Розалинда, де ще идеш?

        Да си сменим бащите! Взимай моя,

        но по-печална не бъди от мен!

РОЗАЛИНДА

        Аз имам много повече причини!

ЦЕЛИЯ

        Не, нямаш повече! Сестрице, смелост!

        Не чу ли как баща ми преди малко

        и мене на изгнание обрече?

РОЗАЛИНДА

        Такова нещо няма!

ЦЕЛИЯ

                        Тъй ли мислиш?

        Тогава в Розалинда няма обич,

        която казва: ние сме едно

        със Целия! О, братовчедке моя,

        нима ще се оставим безпощадно

        да ни разлъчат и разкъсат? Не!

        Баща ми нека да си дири друга

        наследница! Ний с тебе да обсъдим

        как можем да избягаме от двора,

        къде да идем и какво да вземем

        със себе си. И даже не помисляй

        да понесеш товара на бедите,

        оставяйки ме тук! Аз давам клетва

        в небето, пребледняло от скръбта ни,

        че колкото да ме разубеждаваш,

        ще дойда с теб!

РОЗАЛИНДА

                        Добре, но де да идем?

ЦЕЛИЯ

        При чичо ми в Арденската гора!

РОЗАЛИНДА

        Боя се, мила, хубостта девича

        по-силно и от златото привлича

        крадци по друмищата!

ЦЕЛИЯ

                                Затова

        аз грозни дрехи ще си облека

        и ще нацапам бузите си с глина.

        Стори и ти така и никой няма

        да ни нападне!

РОЗАЛИНДА

                        По-добре ще бъде —

        понеже по-височка съм — да взема

        да се преоблека във мъжки дрехи:

        на кръста меч, ловджийски нож в ръката

        и нищо че в сърцето ми ще трепка

        страхът на колкото си щеш жени —

        нали ще имам аз вида сърцат

        и войнствен, зад който се прикриват

        тъй много женчовци от мъжки пол!

ЦЕЛИЯ

        А как ще те наричам?

РОЗАЛИНДА

                                Ганимед —

        не ща по име да отстъпвам даже

        на Зевсовия паж. А теб аз как?

ЦЕЛИЯ

        От днес тоз двор в мен чувства не събужда —

        зови ме Алиена, тоест, чужда!

РОЗАЛИНДА

        И знаеш ли какво? Да им откраднем

        и шута на баща ти! Той могъл би

        да облекчи нелекия ни път.

ЦЕЛИЯ

        Да, той накрай света ще дойде с мене,

        ако му кажа! А сега да вземем

        пари и ценности и да обмислим

        кой път да уловим, за да избегнем

        преследването! Тръгваме щастливи:

        щом в твоя дом преследва те вражда,

        изгнанието значи свобода!

Излизат.

ВТОРО ДЕЙСТВИЕ

ПЪРВА СЦЕНА

В Арденската гора.

Влизат Князът изгнаник, Амиен и неколцина Благородници, облечени като горски пазачи.

КНЯЗЪТ ИЗГНАНИК

        Е, братя по изгнание, признайте

        — сега, когато свикнали сме вече

        на тоз живот, — не е ли той по-сладък

        от празния разкош? И тез гори

        не крият ли по-малко хищни нокти

        от двора завистлив? Тук ние, вярно,

        понасяме Адамовото бреме

        и смените на времето, но щом

        засвири вихър и студът забие

        в гърба ми злобен зъб, тогава аз

        си казвам сам със зъзнеща усмивка:

        „Не, туй не е ласкателство. Тук имам