Читать «Както ви харесва» онлайн - страница 38
Уилям Шекспир
на смях наричал „своя Розалинда“.
ЦЕЛИЯ
Какво ти стана? Ганимеде! Боже!
ОЛИВЕР
Мнозина губят свяст, щом видят кръв.
ЦЕЛИЯ
Не, туй е друго! Братов… Ганимеде!
ОЛИВЕР
Свести се.
РОЗАЛИНДА
Отведете ме във къщи!
ЦЕЛИЯ
Веднага, братко!… Много ви се моля,
хванете го под мишницата! Тъй!
ОЛИВЕР
По-смело, момко! И това ми било мъж! Не, нямате вие мъжко сърце!
РОЗАЛИНДА
Нямам, признавам си. Но пък вие признайте, че ви изиграх отлично! Моля ви, разкажете на брат си как майсторски се престорих на ужасно изплашената Розалинда! Хей-хо!
ОЛИВЕР
Това не беше преструвка. Цветът на лицето ви свидетелства за неподправено вълнение.
РОЗАЛИНДА
Преструвка беше, уверявам ви!
ОЛИВЕР
Добре, тогава смелост! Преструвайте се, че сте мъж!
РОЗАЛИНДА
Че аз точно това правя, но, честна дума, всичко в мене е създадено, за да бъда жена!
ЦЕЛИЯ
Хайде! Ти ставаш все по-блед. Да тръгваме към къщи! Драги господине, елате с нас!
ОЛИВЕР
Ще дойда — брат ми каза да узная
дали сте му простили, Розалинда.
РОЗАЛИНДА
Това ще ви кажа после. Засега ви моля само да похвалите пред него актьорската ми дарба. Тръгваме ли?
ПЕТО ДЕЙСТВИЕ
ПЪРВА СЦЕНА
ТОЧИЛКО
И това ще стане, Одри! Да бъдем бодри, Одри!
ОДРИ
Свещеникът си беше много добър, каквото ще да казва оня възрастен господин.
ТОЧИЛКО
Това беше един съмнителен Оливер, Одри! Един отвратителен Кривовер, ти казвам! Но тук из гората се върти някакъв младеж, който предявява претенции за тебе!
ОДРИ
Знам за кого говорите, но той ще има да взима. Ей го и него!
ТОЧИЛКО
Простакът е за мен като насъщен хляб! Ние, шегобийците, признавам си, много сме виновни, но не можем, без да се подиграваме на някоя жертва. Просто не ни сдържа!
УИЛЯМ
Добър вечер, Одри!
ОДРИ
Дал ти бог добро, Уилям!
УИЛЯМ
Добър вечер и на вас, господине!
ТОЧИЛКО
Добър вечер, драги. Сложи си, сложи си шапката! Ама моля ти се, сложи си я! На колко си години?
УИЛЯМ
На двайсет и пет, господине.
ТОЧИЛКО
Отлична възраст! И се казваш значи Уилям?
УИЛЯМ
Уилям, господине.
ТОЧИЛКО
Красиво име! Тук, в гората ли си роден?
УИЛЯМ
Да, господине, по божа воля!
ТОЧИЛКО
„По божа воля“ — хубав отговор! А богат ли си?
УИЛЯМ
Ами че горе-долу, господине.
ТОЧИЛКО
„Горе-долу“ — отлично казано, просто чудесно! Или по-точно горе-долу чудесно! А дали си умен, а?
УИЛЯМ
Да, господине. Умът ми сече.
ТОЧИЛКО
Е, това вече е много умно казано! Спомня ми поговорката: „Глупака сам умник си вика, за глупав знае се умника.“ А чувал ли си за оня езически философ, който като си зобал грозде, винаги си отварял устата, за да покаже с това, че гроздето е създадено, за да бъде ядено, а устата, за да се отваря? Обичаш ли тази мома, а?
УИЛЯМ
Да, господине.
ТОЧИЛКО
Дай си ръката! Ами много ли си учил?
