Читать «Както ви харесва» онлайн - страница 36

        че е възможно нежен женски мозък

        да породи такъв огромен куп

        от етиопски грубости със смисъл

        по-черен от вида им! Да чета ли?

СИЛВИЙ

        Ако желаете, макар да знам,

        че тя към мен, уви, не знай пощада!

РОЗАЛИНДА

        Но пък площада ще узнае в нея

        възпитаничка своя. Чуйте само

        как тази грубиянка ме нарежда:

Чете

                „Може би небесен бог

                скрит е зад лика ти строг…“

                Може ли жена да ругае така?

СИЛВИЙ

        Че тук няма никакво ругаене!

РОЗАЛИНДА (чете)

                „…та така плени ме ти

                със навъсени черти?“

        И това не е ругаене, нали?

                „Чар на мъж обикновен

                не е действал върху мен…“

        Значи, аз съм звяр някакъв!

                „…а щом ти със гняв суров

                тъй раздуха в мен любов,

                как ли би ме изгорил,

                ако беше с мене мил?

                Как ли завладял ме би,

                ако действаше с молби,

                щом във твой съм плен сега,

                след като ме тъй руга?

                Приносящият не знай

                този мой и ад, и рай,

                тъй че отговора ти

                хубаво запечати:

                ако носи нежно «да»,

                ще ме имаш навсегда;

                ако «не» отсъдиш твърд,

                Фебе я очаква смърт!“

СИЛВИЙ

        И вие наричате това ругаене?

ЦЕЛИЯ

        О, бедни овчарю!

РОЗАЛИНДА

        И ти го съжаляваш? Не, той не заслужава състрадание!… Защо ти трябва да обичаш такава жена! Превърнала те е в музикален инструмент, за да свири на тебе фалшиви мелодии! Това не се търпи! Добре, върви си при нея — виждам, че съвсем ти е стъпила на шията! Върви, кажи й, че ако ме обича, аз й заповядвам да обича тебе; ако откаже, да знае, че няма никога да я взема, освен ако ти ме помолиш за това. Хайде, ако си истински влюбен, бягай оттук и ни дума, че някой иде!

Силвий излиза.

Влиза Оливер.

ОЛИВЕР

        Здравейте, млади хора! Може би

        вий знаете да има нейде близо

        колиба на овчари, обградена

        с маслинови дръвчета?

ЦЕЛИЯ

                                Ей я там,

        в съседната котловинка; вземете

        отдясно на редицата върби

        край бъблещия ручей и веднага

        ще я намерите! Но тя сега е

        заключена. Във нея няма никой.

ОЛИВЕР

        Ако очите могат да се водят,

        от туй, което чули са ушите,

        по всяка вероятност вий сте тези,

        които диря. Облекло, години

        съвпадат с описанието. Тъй е!

        „Младежът — рус и с малко женствен вид,

        подобен на по-възрастна сестра;

        девойката — по-дребна и по-смугла

        от брата си…“ Не е ли ваш, простете,

        домът, за който току-що ви питах?

ЦЕЛИЯ

        Щом питате, не ще е самохвалство,

        ако ви кажем, че е наш.

ОЛИВЕР

                                Орландо

        ви поздравява и изпраща тази

        окървавена кърпа на младежа,

        когото бил наричал Розалинда.

        Това сте вий навярно?

РОЗАЛИНДА