Читать «Както ви харесва» онлайн - страница 39
Уилям Шекспир
УИЛЯМ
Не, господине.
ТОЧИЛКО
Научи тогава това от мене: да имаш, значи да имаш, защото познат образ от риториката е, че когато преливаме течност от един съд в друг, пълнейки последния, опразваме първия. Освен това всички автори са единодушни по въпроса, че „ipse“ и „същият“ е все едно; от което следва, че ти не си „ipse“, тъй като аз съм „същият“.
УИЛЯМ
Кой „същият“, господине?
ТОЧИЛКО
Този същият, господине, който ще се ожени за тази същата. Затова ти, глупако, бъди тъй добър да се оттеглиш (или на народен език: да се изметеш) от непосредствената близост (или с обикновени думи: от компанията) на тази особа от женски пол (или по простому: женска). Което, казано наведнъж, би звучало така: бъди тъй добър да се оттеглиш от непосредствената близост на тази особа от женски пол или в противен случай, простако, ще загинеш, сиреч, за да ти стане по-ясно, ще пукнеш, което ще рече, че аз ще те очистя, пречукам и претрепя, ще превърна живота ти в смърт, а свободата ти в робство, ще ти сипя отрова, ще те пребия с тояга, ще те наръгам с нож и ако всичко това не ти стигне, ще употребя срещу тебе някое от законните средства на политическата борба! Изобщо ще те умъртвя по сто и петдесет различни начина — затова трепери и да те няма тук!
ОДРИ
Драги Уилям, послушай го!
УИЛЯМ
Господ радост да ви дава, господине!
КОРИН
Господарят и господарката ви дирят! Идвайте, бърже, бърже!
ТОЧИЛКО
Припкай, Одри! Припкай, Одри!… Ида, ей ме!
ВТОРА СЦЕНА
ОРЛАНДО
Как е възможно, едва видял я, да я харесаш; едва запознал се, да я обикнеш; едва обикнал, да й се признаеш; едва признал се, да я спечелиш? И смяташ ли да продължаваш в същия дух, докато я вземеш за жена?
ОЛИВЕР
Нека не те смущават шеметната бързина на всичко това, нейната бедност, беглото ни познанство, моето внезапно признание и нейното също тъй внезапно съгласие! Вместо туй повярвай на мене, че обичам Алиена, и повярвай на нея, че обича Оливер; съгласи се с двама ни, че трябва да си принадлежим — това ще бъде и за твое добро, защото съм решил да прехвърля на тебе семейния ни дом с цялото имущество на татко ни Роланд, а сам да остана да живея тук като овчар до края на дните си.
ОРЛАНДО
Имаш съгласието ми. И нека отпразнуваме сватбата ви още утре! Аз ще поканя княза и цялата му дружина. Върви и подготви своята Алиена, защото, ето, иде „моята Розалинда“!
РОЗАЛИНДА
Да ви пази бог, зетко!
ОЛИВЕР
И вас, игрива сестрице!
РОЗАЛИНДА
О, мили ми Орландо, не мога да ви гледам с превързано сърце!
ОРЛАНДО
Превързана ми е само ръката.
РОЗАЛИНДА
А пък аз разбрах, че сърцето ви било ранено от зъби на лъвица.
ОРЛАНДО
Ранено е, но от очи на девица.
РОЗАЛИНДА
А разказа ли ви брат ви как го излъгах, че припадам, когато видях кърпата ви?
ОРЛАНДО
Разказа ми. За това и за още по-големи чудеса.
РОЗАЛИНДА
Разбирам за какво намеквате. Наистина тази история между двамата напомня по светкавичност сблъсъка между два козела или надутото „дойдох, видях, победих“ на Цезар! Брат ви и сестра ми едва се срещнаха и се загледаха; едва се загледаха и се влюбиха; едва се влюбиха и взеха да въздишат; едва завъздишаха и подириха причината за въздишките си; едва намериха причината им, и потърсиха лек срещу нея — и от тези стъпала бързо-бързо си изградиха една двойна стълба към женитбата. Честна дума, те или ще се изкатерят невъздържано до върха й, или няма да се въздържат още в подножието и. Пламнали от любов, те тъй се стремят един към друг, че и с тояга не можеш ги раздели!
