Читать «Както ви харесва» онлайн - страница 37

                                Ах, какво ли

        ще значи туй?

ОЛИВЕР

                        Ще значи срам за мен,

        когато ви разкажа точно кой съм

        и где, защо и как таз кърпа беше

        пропита с кръв.

ЦЕЛИЯ

                        Разказвайте все пак!

ОЛИВЕР

        На тръгване Орландо обеща ви,

        нали така, след час да се завърне?

        Добре, но през гората, като гризел

        горчивите и сладки плодове

        на нежното си чувство, изведнъж

        пред него се разкрила страшна гледка:

        под мощен дъб със клони в мъх покрити

        и връх оплешивял от старостта

        един нещастник дрипав и брадясал

        спял сън дълбок, а около врата му,

        блестейки с люспи златни и смарагдни,

        змия ужасна се била увила

        и люшкала триъгълна главичка

        към устните на спящия. Когато

        усетила Орландо, тя веднага

        безшумно пъстри гривни размотала

        и плъзнала се в гъвки криволици

        към храсталака; ала скрита в него,

        лъвица гладна, с бозки пресушени,

        снижила мощна челюст до земята,

        очаквала заспалия да мръдне,

        защото тези царствени животни

        не се нахвърлят върху туй, което

        изглежда мъртво. Щом видял това,

        Орландо меч извадил и… познал

        в човека най-големия си брат!

ЦЕЛИЯ

        О, той за него казваше, че бил

        чудовище направо!

ОЛИВЕР

                                И със право!

        Аз знам това от всички най-добре.

РОЗАЛИНДА

        А после? Разкажете за Орландо!

        Какво направил? Там ли го оставил,

        храна на изгладнялата лъвица?

ОЛИВЕР

        Той два пъти понечил да го стори,

        но над мъстта надвила добрината,

        връх взела над гнева кръвта на брата

        и той срещу лъвицата се хвърлил

        и я убил. Шумът им ме събуди.

ЦЕЛИЯ

        Как? Вий сте брат му?

РОЗАЛИНДА

                        Той спасил е вас?

ЦЕЛИЯ

        Не бяхте ли вий този, който подло

        замисля непрекъснато смъртта му?

ОЛИВЕР

        Да, бях, ала не съм. Аз друг съм вече.

        И казвайки какъв съм бил преди,

        не се червя и даже чувствам радост,

        защото знам сега какъв съм станал!

РОЗАЛИНДА

        А тази кърпа в кръв?

ОЛИВЕР

                                До нея също

        Ще стигнем скоро. Щом във сладки сълзи

        взаимно от началото до края

        обляхме своите повести и брат ми

        узна от мен как бях се озовал

        във този пущинак, при своя княз

        заведе ме и той гостоприемно

        ме повери на неговите грижи.

        Орландо в пещерата си ме взе

        и там съблече се и аз тогава

        разбрах, че звярът е раздрал със нокти

        ръката му, и то така дълбоко,

        че цялото туй време тя кървяла

        и, бледен, брат ми свлече се пред мене,

        шептейки: „Розалинда!“ И тогава

        аз подкрепих го, раната превързах

        и не след много, щом се посъвзе,

        той прати ме, макар и непознат,

        да дойда тук и да ви обясня

        защо е закъснял, а тази кърпа,

        обагрена от неговата кръв,

        да дам на младия овчар, когото