Читать «Както ви харесва» онлайн - страница 22

                Туй ще плаче, че тъй кратък

                е животът на човека,

                та две педи без остатък

                му е цялата пътека;

                друго ще скърби: защо ли

                и другарството не трае;

                но по всички горски стволи

                твойто име ще сияе:

                Розалинда! То едничко

                изразило тебе, свята,

                квинтесенция на всичко

                прелестно върху земята,

                тебе, същество, в което

                с връзка радостна и мила

                по наредба на Небето

                е Природата споила

                на Лукреция, Елена,

                Клеопатра, Аталанта

                свяна, бузата червена,

                царствения чар, таланта

                и на тях отгоре още

                добродетели хиляда,

                тъй че дълги дни и нощи

                на света да си награда

                и да имаш чак до гроб

                мен за свой слуга и роб!“

РОЗАЛИНДА

        О, какъв изящен проповедник! И с какво безкрайно любовно поучение мори паството си! Поне да се беше поизкашлял и казал: „Привършвам, добри хора!“

ЦЕЛИЯ

        Вие двамата, по-далеч оттук! Овчарю, върви си!… Ти също!

ТОЧИЛКО

        Да се оттеглим с достойнство, овчарю! Като не можем да си вдигнем багажа, да си вдигнем торбажа — ако мога така да кажа!

Излиза заедно с Корин.

ЦЕЛИЯ

        Чу ли тези стихове?

РОЗАЛИНДА

        Чух всичко и дори нещо отгоре. Защото някои от тях имаха повече стъпки от нужното.

ЦЕЛИЯ

        Няма значение, нали все пак стъпват някак си.

РОЗАЛИНДА

        Да, но как! Единият стих по-къс, другият — по-дълъг, и цялото порядъчно куцаше.

ЦЕЛИЯ

        Но не се ли учудваш, че името ти ще виси по всички дървета наоколо?

РОЗАЛИНДА

        Вече престанах да се чудя, защото това, което ти прочете, е нищо пред онова, което аз откачих от една палма и което ще получи палмата на първенството. Виж го! Само веднъж са ме римували така: когато съгласно Питагоровото учение душата ми се бе вселила в тялото на мишка и един ирландски магьосник искаше да ме прогони от къщата с римувани заклинания.

ЦЕЛИЯ

        А можеш ли позна кой ги е писал?

РОЗАЛИНДА

        Някой мъж навярно.

ЦЕЛИЯ

        И то с верижка на шията, която ти е добре позната. Ти нещо пламна май?

РОЗАЛИНДА

        Не, но моля ти се, кажи ми, кой?

ЦЕЛИЯ

        О, боже мой, вярно е, че приятел с приятел рядко се среща, но случва се две планини да се съберат от някое земетресение.

РОЗАЛИНДА

        Все пак кой е?

ЦЕЛИЯ

        Наистина ли не се сещаш?

РОЗАЛИНДА

        Не, на колене ти се моля: кажи кой е?

ЦЕЛИЯ

        О, чудо на чудесата! Наистина невероятно! Даже невероятно невероятно! Дори ми се изчерпаха възклицанията!

РОЗАЛИНДА

        Непоносима си! Да не мислиш, че като съм навлякла тези мъжки дрехи, та и чувствата ми са в ботуши? Всеки миг забавяне ми се вижда дълъг като плаване из южните морета. Заклевам те да ми кажеш веднага кой ги е писал и говори бързо! Бих искала да заекваш, та мъжкото име, което криеш в себе си, да избликне от теб като вино от бутилка с тясно гърло, или наведнъж, или никак! Моля ти се, измъкни запушалката от устата си, за да изпия новината ти!