Читать «Както ви харесва» онлайн - страница 20

Уилям Шекспир

        аз нито миг не съм обичал брат си!

КНЯЗ ФРЕДЕРИК

        И дваж по-подъл си! Да се изгони!

        Запор върху имота му веднага

        и нека скита де очи му видят!

        Без бавене! Изритайте го вън!

Излизат.

ВТОРА СЦЕНА

В гората.

Влиза Орландо с лист хартия в ръка.

ОРЛАНДО

        Стой тук, мой нежен стих! А ти, луна,

        която светиш във небето ясно,

        огрей със непорочна светлина

        на нимфата си името прекрасно!

        О, Розалинда, с нож от всички тез

        кори дървесни книги ще направя,

        та който влезе в тоз безкраен лес,

        четейки ги, безкрай да те прославя!…

        Лети, лети, Орландо, и възпей я,

        прекрасната, единствената, „Нея“!

Излиза.

Влизат Корин и Точилко.

КОРИН

        Е, господин Точилко, как ви се вижда пастирският живот?

ТОЧИЛКО

        Честно казано, този живот, понеже е пастирски, е много добър, но тъй като си е овчарски, нищо не струва; понеже е откъснат от светската врява, харесва ми, но тъй като е усамотен, не се търпи; понеже е сред природата, много ми допада, но тъй като е далеч от двора, вижда ми се скучен; понеже е скромен, отговаря ми на вкуса, но тъй като е оскъден, противоречи на стомаха ми. Ти, овчарю, от философия разбираш ли?

КОРИН

        Само колкото да си знам, господине, че като си болен, не ти е добре; че който си има пари, средства и нещо скътано, си има трима добри приятели; че дъждът кваси, а огънят пари; че добрата паша дава гойни овце; и че главната причина за нощта е, дето по нейно време няма слънце; и още, че който не е добил ум от рождение или от учение, може да се сърди на родителите си, че не са го възпитали добре или че са били много тъпи.

ТОЧИЛКО

        Я го виж ти какъв дървовит философ! А бил ли си при двора на княза?

КОРИН

        Не съм.

ТОЧИЛКО

        Тогава си готов за пъкъла.

КОРИН

        Не думай, господине!

ТОЧИЛКО

        Истина ти казвам! Ще станеш като зле опечено яйце, черно от едната страна!

КОРИН

        Задето не съм бил при двора? Че какво като не съм бил?

ТОЧИЛКО

        Хе! Щом не си бил при двора, не си научил добрите обноски; щом не си ги научил, възпитанието ти е лошо; щом като нещо е лошо, то е грях; а грехът се плаща в пъкъла. Спукана ти е работата, овчарю!

КОРИН

        Не е, господин Точилко. Тия, дето имат придворни обноски, са толкоз смешни на село, колкото ние, селяните де, сме смешни при двора. Нали казвахте, че там, при вас, хората за поздрав си целували ръка? Е, това няма да е хубаво, ако придворните станат овчари!

ТОЧИЛКО

        Доказателства! Веднага! Да чуем!

КОРИН

        Ами няма да е хубаво, защото ние все пипаме овцете, а вълната им, знаете, е мазна…

ТОЧИЛКО

        А ръцете на придворния не се ли потят? И овчата мазнина да не е по-долна от човешката пот? Плитко, плитко ти е доказателството! Подири по-дълбоко! Хайде!

КОРИН

        Ами те, нашите ръце де, са грапави!

ТОЧИЛКО

        Тъкмо устните ще ги усещат по-добре. И това е плитко! Друго давай! Хайде!

КОРИН

        Другото е, че като си церим стоката, ръцете ни са все катранени. А кой иска да целува катран? На придворния ръцете са парфюмирани с мускус.