Читать «Както ви харесва» онлайн - страница 19
Уилям Шекспир
и очила на края на носа,
танцуващ в гащите от младини,
сега широки за пищяла мършав,
и мъжкия си глас обратно върнал
към детското пискунче… И накрая
на тази чудновата пъстра драма
последна роля: странно същество
в повторно детство, с изличена памет,
без зъби, без очи, без слух, без всичко!
КНЯЗЪТ ИЗГНАНИК
Добре дошъл. Седни и положи
почтения си спътник! Нека хапне!
ОРЛАНДО
Благодаря ви зарад мен и него!
АДАМ
И хубаво, защото аз самият
не бих намерил сили да го сторя!
КНЯЗЪТ ИЗГНАНИК
Хапнете, подкрепете се! По-късно
ще поговорим. Музика! Запейте,
приятелю!
АМИЕН
„Щипни ни, ветре луд —
по-малко ти си лют
от нашите подобни!
Понеже си незрим,
по-лесно ний търпим
обидите ти злобни!
Хей-хо и хей-хо за зелената шума!
Любовта е измама, а дружбата — глума!
Нийде не са,
както в леса,
дните тъй весели, няма и дума!
Хей-хо!
Хапи ни, студ свиреп —
по-злобно е от теб
другарството невярно!
Неблагодарността
със зъбеста уста
ухапва по-коварно!
Хей-хо и хей-хо за зелената шума!
Любовта е измама, а дружбата — глума!
Нийде не са,
както в леса,
дните тъй весели, няма и дума!
Хей-хо!“
КНЯЗЪТ ИЗГНАНИК
Щом син сте на покойния Роланд —
тъй както ми прошепнахте и както
очите ми свидетелстват, съзрели
във образа ви негови черти —
добре дошли сте тука! Аз съм князът,
комуто вашият баща бе мил.
Да влезем в пещерата ми, където
ще чуя разказа ви… Верни старче,
бъди и ти добре дошъл сред нас!…
Хванете го под лактите! Така…
А вий, младежо, дайте ми ръка
и нека старият ми слух узнай
какво ви е довело в този край!
ТРЕТО ДЕЙСТВИЕ
ПЪРВА СЦЕНА
КНЯЗ ФРЕДЕРИК
Не си го виждал? Слушай, ей, човече!
Ако не бях така великодушен,
едва ли дивото за мъст бих гонил
щом имам питомното. Но мисли му,
ако не ми намериш своя брат!
Със свещ дири го, под дърво и камък,
но във година срок го искам тука
жив или мъртъв! Не опитвай инак
да дириш във страната ми поминък —
земите ти и другото, което
би заслужавало да бъде взето,
ще бъде взето в моята хазна,
докато брат ти не разсее лично
съмненията ми във теб!
ОЛИВЕР
О, княже,
да знаехте сърцето ми: до днеска
