Читать «Както ви харесва» онлайн - страница 17
Уилям Шекспир
той пръска безразборно. О, да бях
на неговото място! Аз мечтая
за дрехата на шут!
КНЯЗЪТ ИЗГНАНИК
Ще я получиш!
ЖАК
И, вярвайте, ще ми стои чудесно,
но само ако се освободите
от убеждението, че съм мъдър,
което ви обхваща напоследък.
Разбирате ли, аз ще имам нужда
от неограничена свобода,
каквато само шутът притежава;
от волно пълномощие да духам
против когото искам като вятър!
И който най-пострадал е, ще трябва
най-много да се смее. Как? Защо ли?
Това „защо“ е ясно като пътя
към черквата: когато мойта лудост
улучи умно някого, той просто
ще бъде луд, макар и да е умен,
ако признае болката; защото,
щом писне само, мъдрата му глупост
ще се окаже в миг изобличена
от удара случаен на глупеца.
Венчайте ме със званието шут,
признайте ми призванието луд,
за да си казвам туй, което мисля,
и аз от край до край ще ви прочистя —
ако светът понася моя лек —
червото на прогнилия ни век!
КНЯЗЪТ ИЗГНАНИК
Фу, фу! Представям си какво ще сториш!
ЖАК
Единствено добро, залагам грош!
КНЯЗЪТ ИЗГНАНИК
Ужасно зло, клеймейки тъкмо злото;
затуй защото сам си ти разпуснат
и сластен като скот и всички язви
и циреи, които си спечелил
от слободията си, ще излееш
върху света изобщо!
ЖАК
А нима,
като осъжда гордостта например,
критикът може да се занимава
с отделни личности, когато тя е
всеобща като прилива, издуващ
и най-последната солена капка?
Нима засягам таз или оназ,
щом кажа, че търговките у нас
намятат често княжески коприни
на недостойните си рамене?
Коя ще каже, че нападам не
съседката й, а самата нея,
когато са еднакви? Как би могъл
натруфеният франт от нисък ранг,
почувствал се засегнат, да изкряска,
че „за костюма му не аз съм плащал“,
без да помогне с тази своя глупост
на моите цели? Бил съм го обидил?
Кога, с какво и как? Да чуем! Хайде!
Щом сърди се, признава си вината,
защото над невинните шегата
е прелетяла като дива гъска,
която не е ничия… Но някой
май иде тук!…
ОРЛАНДО
Стой! Спрете да ядете!
ЖАК
Не мога. Не съм почнал!
ОРЛАНДО
И ще чакаш,
додето бъде уталожен чужди
по-остър глад!
ЖАК
Отде пък се излюпи
това петле?
КНЯЗЪТ ИЗГНАНИК
Дали беда, младежо,
те прави дързък, или си изобщо
незапознат с приличните обноски?
ОРЛАНДО
По-първото е истинното: трънът
на крайното нещастие разкъса
одеждите на моята учтивост;
а инак расъл съм в издигнат край
и мисля се възпитан… Спрете, казах!
Тоз, който вкуси само плод дори,
преди да съм получил туй, което
