Читать «Дванайсета нощ» онлайн - страница 8

Уилям Шекспир

СЪР ТОБИ

        Литургия? Каква литургия? Далеч от мен тези работи!… Има там някакъв човек на входа…

ОЛИВИЯ

        Разбрахме. И кой е той?

СЪР ТОБИ

        Който и да е! Ако ще да е и дяволът, пет пари не давам! Все ми е едно!

Излиза.

ОЛИВИЯ

        Кажи сега, шуте, на какво прилича пияният?

ШУТЪТ

        На удавник, на глупак и на луд: от първата глътка в повече — глупее, от втората — лудее, а от третата — се удавя!

ОЛИВИЯ

        Извикай тогава пристава да освидетелства вуйчо ми — той е вече в трета степен — на дъното. Пази го да не направи нещо.

ШУТЪТ

        Не, той е още във втората — само лудее. Отивам, господарко. Шут да пази луд — докъде стигна светът!

Излиза.

Влиза Малволио.

МАЛВОЛИО

        Господарко, въпросният млад човек се кълне, че каквото и да ставало, щял да говори с вас. Заявих му, че сте болна, но той ми каза, че това му било известно и тъкмо затуй трябвало да ви говори. Съобщих му, че спите, но се оказа, че той и това знаел и във връзка с него бил дошъл да ви говори. Какво друго да му кажа, господарко? Той е укрепен срещу всеки отказ!

ОЛИВИЯ

        Кажете му просто, че няма да говори с мене.

МАЛВОЛИО

        И това му казах. Но той каза, че щял да стърчи пред входа ви като стълб пред съдийски дом, че ако искаме, сме могли да го използваме като подпора за пейка, но че бил решил да ви говори.

ОЛИВИЯ

        Какъв род човек е?

МАЛВОЛИО

        От мъжки род, господарко.

ОЛИВИЯ

        Но как изглежда отвън?

МАЛВОЛИО

        Отвън изглежда нахален, а кой знай какъв ще стане, ако го пуснем вътре.

ОЛИВИЯ

        Да, но на каква възраст е?

МАЛВОЛИО

        Недостатъчно възрастен за мъж, господарко, и недостатъчно млад за момче: неузряла шушулка или зелена ябълка. Нещо, тъй да се каже, като морето между прилив и отлив. С прилична външност е и притежава хаплив език, макар че има още мляко по устните, ако бих могъл да се изразя така.

ОЛИВИЯ

        Поканете го да влезе. И повикайте камериерката ми!

МАЛВОЛИО

        Госпожице, господарката ви вика!

Излиза.

Влиза отново Мария.

ОЛИВИЯ

        Подай воала ми. Лицето скрий ми!

        Ще трябва — няма как — да се изслуша

        поредното послание на княза.

Влиза Виола със Свитата си.

ВИОЛА

        Простете, коя тук е уважаемата господарка на този дом?

ОЛИВИЯ

        Обръщайте се към мене! Аз ще ви отговарям зарад нея. Какво желаете?

ВИОЛА

        О, лъчезарна, изящна и несравнима хубавице… Красавици, моля ви, кажете ми: нали говоря именно с господарката на този дом; защото не съм се срещал досега с нея, а не бих желал да хабя на вятъра красноречието на своето приветствие, което не само е изящно съчинено, но и ми струваше много усилия, докато го науча наизуст. Моля ви да не се шегувате с мене, защото съм извънредно чувствителен дори и към най-леката неучтивост.

ОЛИВИЯ

        Откъде идете, господине?

ВИОЛА

        Трябва да се придържам към текста, който съм заучил, а този въпрос не е предвиден в ролята ми. Благородна красавице, потвърдете, че вие именно сте господарката на дома, за да пристъпя към речта си.