Читать «Дванайсета нощ» онлайн - страница 9
Уилям Шекспир
ОЛИВИЯ
Да не би да сте актьор?
ВИОЛА
Не, проницателна красавице! Макар да се кълна в острия зъб на завистта, че играя нещо, което не съм. Питам, вие ли сте господарката на дома?
ОЛИВИЯ
Аз съм, ако не ограбвам друга.
ВИОЛА
Ако сте вие, то ограбвате себе си, защото туй, което ви е дадено, за да го отдадете, не ви е дадено, за да си го пазите… Но това е вън от задачата ми. Вие сте, значи, господарката и аз мога да мина към възхвалата на вашата хубост, подир което ще навляза в сърцевината на мисията си.
ОЛИВИЯ
Навлизайте направо! Освобождавам ви от възхвалата.
ВИОЛА
Но аз си дадох толкоз труд да я зауча и после тя е много поетична.
ОЛИВИЯ
Толкоз по-голяма е вероятността да е лъжлива. Запазете я за себе си! Чух, че на входа сте се държали нахално и ви приех повече от любопитство да ви видя, отколкото от желание да ви слушам. Ако сте луд, вървете си; ако сте с ума си, бъдете кратък! Днес нямам настроение за празни приказки!
МАРИЯ
Ще вдигнете ли платната, господине? Курс — към вратата!
ВИОЛА
Не, мили юнга, мисля, че за известно време ще легна на дрейф тук. Моля ви, прекрасна графиньо, укротете тази своя разгневена гигантка!
ОЛИВИЯ
Казвайте, какво искате?
ВИОЛА
Аз нося послание…
ОЛИВИЯ
И то трябва да е ужасно, щом предговорът му е така страшен. Казвайте, да го чуем!
ВИОЛА
То е предназначено само за вашите уши. Не заплашвам с война, нито искам данък. Нося маслинова клонка и думите ми дишат мир и разум.
ОЛИВИЯ
Но сте започнали с грубости. Кой сте и какво желаете?
ВИОЛА
На грубост се научих от приема, който ми бе оказан. А кой съм и какво желая, е тайна, по-строга от тази на девствеността. За вас ще бъде тя свещено откровение, но би я осквернил слухът на друг.
ОЛИВИЯ
Оставете ни сами! Да чуем това откровение.
Е, господине, започвайте проповедта си!
ВИОЛА
Милосърдна дево…
ОЛИВИЯ
Смирено учение, което би могло да се излага надълго. Къде се пази свещеният му текст?
ВИОЛА
В гръдта на Орсино.
ОЛИВИЯ
В гръдта му? А в коя страница на гръдта му?
ВИОЛА
Щом трябва да спазваме стила, в страница първа на сърцето му.
ОЛИВИЯ
О, чела съм я! Чиста ерес! Нещо друго да искате да кажете?
ВИОЛА
Само едно, госпожо: позволете ми да видя за миг лицето ви!
ОЛИВИЯ
Може би имате някаква, тъй да се каже, лична поръчка до моето лице? Вие се отклонихте от текста си. Но нищо, все пак ще вдигнем завеската и ще ви покажем портрета, който ви интересува. Ето, господине, тъй изглеждаме сега. Как ви се вижда изпълнението?
ВИОЛА
Прекрасно, ако е работа само на божията четка.
ОЛИВИЯ
Бъдете спокоен, боите са естествени — трайни и издържат на дъжд и вятър.
ВИОЛА
О, прелестно лице, върху което
природата е смесила тъй нежно
червеното и бялото! Графиньо,
ще бъдете нечувано жестока,
ако запазите такова чудо
за гроба и оставите света
