Читать «Дванайсета нощ» онлайн - страница 7
Уилям Шекспир
Неповторими глупако, защото жаля покойния си брат.
ШУТЪТ
Сигурно душата му е в ада, мадам!
ОЛИВИЯ
Сигурно е, че е в рая, глупако!
ШУТЪТ
Но, мадам, щом душата му е в рая, защо тогава го жалите? Това е глупост и тя е въплотена във вас! Господа, изгонете господарката оттук!
ОЛИВИЯ
Как ви се струва, Малволио, този шут започва сякаш да се поправя?
МАЛВОЛИО
О, да, госпожо. И ще продължи така, докато го разтърси смъртният гърч. Старостта, която води към упадък разумните, събужда у лудите нови сили.
ШУТЪТ
Господ да ви прати, господине, скоропостижна старост, която да подсили лудостта ви! Сър Тоби, който от лов разбира, би се заклел, че аз не съм лисица, но и не би заложил спукана пара, че вие не сте див петел.
ОЛИВИЯ
Как ще отговорите на туй, Малволио?
МАЛВОЛИО
Изразявайки учудването си от факта, че ваша милост може да намира забава в един разговор с подобен безсолен нахалник. Завчера бях неволен свидетел на това как един обикновен площаден смешник, който нямаше ум за пет пари, го сравни със земята. Вижте го сега, той е сбръчкан като празен мехур. Когато не се смеете на шегите му и не го поощрявате, млъква като риба. Ако искате моето мнение, сериозните хора, които посрещат със смях всяка глупост на тези глумци, сами стават техни палячовци.
ОЛИВИЯ
О, Малволио! Вие страдате от болезнено самолюбие и не можете да преварите и най-безобидната шега. Когато човек е снизходителен, великодушен и чужд на всяка мнителност, той приема като сачмици за врабци тези закачки, които на вас се виждат топовни ядра. Шутът не засяга никого, макар и да си прави шега с всичко, както разумният не се шегува с нищо дори когато осъжда много неща.
ШУТЪТ
Господарко, дано Меркурий те надари със способност да послъгваш, защото говориш добро за шутовете!
МАРИЯ
Един млад господин чака на входа, господарко, и настоява да го приемете.
ОЛИВИЯ
От княз Орсино навярно?
МАРИЯ
Не зная, мадам, но е красив и с добра свита.
ОЛИВИЯ
А кой от моите хора го занимава?
МАРИЯ
Вуйчо ви, графиньо, сър Тоби!
ОЛИВИЯ
О, боже! Изведи го оттам! Той говори само глупости и ще ме изложи съвсем!
Идете вие, Малволио! Ако пак е изпратен от княза, аз съм болна или излязла — изобщо отпратете го!
Сега разбра ли, приятелю, че шегите ти са се изтъркали и никого не разсмиват?
ШУТЪТ
Но ти ни защити така, господарко, сякаш първородният ти син, който още не се е родил, се готви за нашата професия. Дано му натъпче бог главата с ум и разум, защото знам вече един от вашия род — ето го, пристига! — който има много дантелени мозъчни ципи.
ОЛИВИЯ
Знаех си, пак е пийнал!… Кой е на входа, вуйчо?
СЪР ТОБИ
Някакъв човек.
ОЛИВИЯ
То се знае. Но какъв човек?
СЪР ТОБИ
Един чов… хлъц!… Да му се не видят и маринованите херинги!… Какво се смееш, глупчо! Ама пък как ми се спи!
ШУТЪТ
Ай, ай, сър Тоби!
ОЛИВИЯ
Вуйчо, вуйчо! Как можахте да се напиете до такава летаргия!
