Читать «Дванайсета нощ» онлайн - страница 6
Уилям Шекспир
ШУТЪТ
И сега не ме е страх, а после пък никак!
МАРИЯ
Защо?
ШУТЪТ
Защото бесен от въж се не бои.
МАРИЯ
Казва се „мокър от дъжд“, глупако!
ШУТЪТ
Е, нека господ даде ум на умните, а ние, глупците, ще разчитаме на дарбите си.
МАРИЯ
И с дарба ще те обесят за дългото ти отсъствие. Или ще те изпъдят. Което предпочиташ.
ШУТЪТ
Труден избор. Ако ме обесят на добра примка, не могат да ме оженят за лоша жена. Но и изпъждането не е страшно през лятото.
МАРИЯ
Значи нищо не те свързва с този дом?
ШУТЪТ
Свързва ме, но всяка служба има свое начало и конец.
МАРИЯ
Добре, само внимавай, защото този конец ако се скъса, може да ти се смъкнат гащите.
ШУТЪТ
Добре ме нареди, честна дума! Карай в същия дух! Ако успееш да отучиш и сър Тоби от виното, ще те призная за най-хитрата Евина щерка в цяла Илирия!
МАРИЯ
Дръж си езика, мошенико! За това ни дума! Господарката иде. Гледай да си измъдриш по-умна лъжа за извинение.
ШУТЪТ
О, мъдрост, учи ме на шутовски лудории! Тези умници, които си мислят, че те притежават, така често се оказват палячовци, че палячовците като мен, които си знаят колко им липсваш, могат да минат за философи. Как казваше Квинапалус? „По-добре мъдър луд, отколкото луд мъдрец.“
Да ви благослови бог, господарко!
ОЛИВИЯ
Изгонете тази въплотена глупост!
ШУТЪТ
Не чувате ли, господа? Изгонете господарката!
ОЛИВИЯ
Млък! Ти си един празен шут. Не искам да те виждам! При това ставаш все по-разпуснат!
ШУТЪТ
Два гряха, господарко, които доброто вино и добрият съвет лесно лекуват. Дайте на празния шут да си пийне и няма вече да е празен! Посъветвайте разпуснатия да се постегне и ако се поправи, няма да е вече разпуснат; а ако не се поправи, извикайте кърпача да го закърпи! Защото всяко изправяне е всъщност кърпеж: добродетелта, която е посъгрешила, има кръпка от порок; а порокът, който се е изправил — само лепка от добродетел. Ако този силогизъм ви върши работа — добре! Ако не — здраве! Рогата са нещастие, а красотата — цвете за мирисане… Господарката заповяда да изгоните въплотената глупост. Хайде, повтарям, изгонете господарката!
ОЛИВИЯ
Ти знаеш, господинчо, че ги помолих да изгонят теб!
ШУТЪТ
Недоразумение от най-висша степен! Господарко, „cucullus non facit monachum“, тоест качулката монах не прави и още по тоест — шутовската ми гугла не означава, че и мозъкът ми е пълен със звънчета. Разрешете да ви докажа, че глупостта е въплотена във вас!
ОЛИВИЯ
И се надяваш да успееш?
ШУТЪТ
Като нищо, мадам.
ОЛИВИЯ
Добре, опитай!
ШУТЪТ
Само че първо ще трябва да изтърпите един урок по вероучение на въпроси и отговори. Добродетелна сестро, готова ли сте да отговаряте?
ОЛИВИЯ
Готова, по липса на по-добри развлечения.
ШУТЪТ
Неповторима графиньо, защо сте в траур?
ОЛИВИЯ
