Читать «Дванайсета нощ» онлайн - страница 4
Уилям Шекспир
МАРИЯ
Никой не ви е уловил, господине.
СЪР АНДРЮ
Честна дума, мисля, че тук сте права — ето ръката ми!
МАРИЯ
Мисълта е свободна птица. Заведете ръката си в избата да си пийне!
СЪРАНДРЮ
Какво означава вашата метафора, гълъбче? Защо трябва да пие?
МАРИЯ
За да се сгрее, господине. Много е хладна.
СЪР АНДРЮ
Каква е тази шега, госпожице?
МАРИЯ
И тя е хладна, господине.
СЪРАНДРЮ
И много ли имате от тях?
МАРИЯ
Пълна шепа!… Но сега, като ви пускам ръката, се разпиляха!… Всичко най-добро, господа!
СЪР ТОБИ
Ай, ай, рицарю! Сега ти трябва чаша канарско! Мисля, че не съм те виждал нито веднъж така проснат на земята.
СЪР АНДРЮ
Разбира се, освен когато канарското ме е просвало. Но струва ми се понякога, че не съм много по-духовит от който и да е било християнин или даже обикновен човек. Много телешко ям и това, изглежда, ми притъпява остроумието.
СЪР ТОБИ
Без друго, от телешкото е.
СЪР АНДРЮ
Ако бях сигурен, щях дори да се откажа от него. Утре си заминавам, сър Тоби.
СЪР ТОБИ
Pourquoi, мой рицарю?
СЪР АНДРЮ
Какво значи, „pourquoi“? Да замина или не? Съжалявам, че не използвах времето си за учене на езици, вместо да го хабя по фехтовки, танци и борби на мечки с кучета! Ах, защо не се отдадох на изкуствата!
СЪР ТОБИ
Да, тогава косата ти щеше да е по-хубава!
СЪРАНДРЮ
Защо?
СЪР ТОБИ
Защото не се къдри естествено, затова.
СЪР АНДРЮ
Все пак и така ми стои, как мислите?
СЪР ТОБИ
Стои ти, разбира се. Като лен на хурка. Надявам се, че скоро ще се намери една хазайка, да те стисне между краката си и да почне да те преде.
СЪР АНДРЮ
Нищо няма да стане. Утре си тръгвам. Вашата племенница не се показва никаква, а и да се покаже, обзалагам се, че няма и да ме погледне — сам князът се върти около нея!
СЪР ТОБИ
Тя не ще да знае за него! Чувал съм я да се кълне, че не иска мъж, по-висш от нея по знание, ум или богатство. Слушай мене, има надежда, приятелю!
СЪР АНДРЮ
Добре тогава. Ще остана още месец. Аз съм такъв човек: имам най-чудатия нрав на този свят! Понякога дай ми само балове и маскаради!
СЪР ТОБИ
Не думай! Как не съм знаел, че си по тази част!
СЪР АНДРЮ
Хе! Аз танцувам не по-лошо от който и да било в Илирия… като не се смятат по-високопоставените от мен!
СЪР ТОБИ
А галярда танцуваш ли?
СЪР АНДРЮ
Разбира се! И вижте, козия подскок колко леко го правя.
СЪР ТОБИ
Ако подскачаш още месец тук, ще олекнеш още повече!
СЪР АНДРЮ
Да! И знам ето тази задна стъпка. Никой в Илирия не я умее!
СЪР ТОБИ
Ама какво правим ние наистина? Къде гледаме, пита се! Защо държим скрити тези чудеса? И докога ще затваряме вратите пред талантите? Защо например танцьор като теб да не отива на черква, танцувайки галярда, и да не се връща, танцувайки куранта? На твое място бих се разхождал, играейки жига, и дори щях да пускам вода в петостъпен такт! Така де! Бива ли на този свят да крием изящните си заложби? Като гледам твоите стройни нозе, казвам си: крака, създадени за музика!
