Читать «Дванайсета нощ» онлайн - страница 35
Уилям Шекспир
МАЛВОЛИО
Какво, любезни ми шуте?
ШУТЪТ
О, господине, как стана, та загубихте петте си умствени способности?
МАЛВОЛИО
Кой ги е загубил? Ти си луд! Вярвай ми, никой не е бил тъй безпричинно обвинен като мене! Мозъкът ми е не по-малко здрав от твоя!
ШУТЪТ
Ето, виждате ли? Сам казвате, че съм луд, а после се хвалите, че мозъкът ви бил в ред като моя! Значи наистина сте умопомрачен.
МАЛВОЛИО
Не, те ме хванаха, затвориха ме на тъмно, изпращат ми разни свещеници — и то какви? Невероятни магарета! Изобщо правят всичко, за да ме подлудят!
ШУТЪТ
Внимавайте! Свещеникът е още тук!…
Чедо мое Малволио, да укрепи небето разума ти! Спри това празно дърдорене и се постарай да заспиш!
МАЛВОЛИО
Но, отче Топасе!…
ШУТЪТ
Не разговаряй с обладания, приятелю!
Кой? Аз? За нищо на света, отче!
Добре, и моли се за душата му, чедо мое!
Ще се моля, отче, непременно!
МАЛВОЛИО
Шуте, шуте! Ей, шуте!
ШУТЪТ
Не, господин Малволио! Моля ви се, недейте! Току-що ми се скараха, задето съм разговарял с вас!
МАЛВОЛИО
Добри ми шуте, намери ми само свещ и хартия! Казвам ти, аз съм толкова с ума си, колкото всеки друг в Илирия!
ШУТЪТ
Де да беше така, господине!
МАЛВОЛИО
Но, честно дума, така е! Моля те за капка мастило и лоена угарка. А след това ще отнесеш, нали, бележката до господарката ми? От това ще спечелиш повече, отколкото от всички писма, които си разнесъл досега.
ШУТЪТ
Добре, ще ви помогна. Но кажете, наистина ли не сте луд или само се преструвате на здравомислещ?
МАЛВОЛИО
Наистина не съм! Повярвай ми, като ти казвам!
ШУТЪТ
Е как да ви повярвам, че не сте луд, като за да ви вярвам, трябва първо да бъда сигурен, че сте в ред. Все пак ще ви донеса свещ, хартия и мастило.
МАЛВОЛИО
Пък аз ще ти платя богато! Само бързай!
ШУТЪТ
„Летя, господине,
миг няма да мине,
и пак ще съм тука веднага!
Щом пада парата,
пред мен сатаната
със нокти подрязани бяга!“
ТРЕТА СЦЕНА
СЕБАСТИАН
Това е слънцето! Това — земята!
Тоз бисер подарен ми бе от нея —
аз пипам го и виждам го! Макар че
отвред ме обкръжават чудеса,
не вярвам да съм луд! Ала тогава
Антонио къде ли е? В „При слона“
ми казаха, че тръгнал да ме дири.
Ах, как за мен по-ценен и от злато
би бил съветът му сега, когато
таз приказка чудесна, тоз потоп
от щастие така надхвърля всичко
и видено, и чуто, че готов съм
на своите очи да не повярвам
и да отхвърля здравия разсъдък,
говорещ за това, че нито аз
побъркан съм, ни с болен ум е таз,
която, едва срещната, веднага
чаровната си обич ми предлага!
Не, тя е явно със ума си, инак
не би могла умело да върти
