Читать «Дванайсета нощ» онлайн - страница 34
Уилям Шекспир
ШУТЪТ
Отец Топас, свещеникът, дошъл да навести Малволио, помрачения.
МАЛВОЛИО
Почтени отче, свети отче, моля ви, идете при господарката ми!
ШУТЪТ
Фу! Отходи, демоне похотливи! Не мъчи слабата му плът!… Не знаеш ли да говориш за друго освен за жени!
СЪР ТОБИ
Браво, свети отче!
МАЛВОЛИО
Отче Топасе, спрямо мене бе извършена най-жестока несправедливост! Не им вярвайте, че съм луд, отче Топасе! Те ме затвориха тук, в ужасен мрак!
ШУТЪТ
Фу! Сатана лъжовен! И прилагам към теб това умерено прилагателно, защото съм тъй възпитан, че се държа учтиво и със самия дявол… Ти твърдиш какво, че наоколо ти е тъмно?
МАЛВОЛИО
Като пъкъл, отче!
ШУТЪТ
Как е възможно? Долните прозорци са светли като плочи за писане, а горните, които гледат към североюг, са прозрачни като абаносови талпи! И въпреки това ти се оплакваш, че не ти стигала светлината?
МАЛВОЛИО
Но аз не съм луд, отче! Казвам ви: тук е ужасно тъмно!
ШУТЪТ
Мамиш се, безумецо! Казвам ти, че тук няма друг мрак освен невежеството, сред което ти се луташ като племето египетско в мъглата.
МАЛВОЛИО
А аз казвам, че този дом е мрачен като невежеството, ако ще то да е мрачно като пъкъла! И казвам, че не е имало мъж, по-подло подигран от мене! Те ме направиха на шут, а аз съм толкоз луд, колкото сте вие! Проверете ме, отче, задайте ми въпроси!
ШУТЪТ
Добре. Кажи ми какво е казал Питагор за дивите пернати?
МАЛВОЛИО
Че душите на предните ни могат да се преселват в тях.
ШУТЪТ
А ти на какво становище си по този въпрос?
МАЛВОЛИО
Аз имам високо мнение за човешката душа и не мога да одобря такова твърдение.
ШУТЪТ
Тогава остани си в мрак и заблуда! Ще те призная за здравомислещ само когато дотам се проникнеш от пернатото Питагорово учение за пернатите, че да се откажеш от лова на диви гъски поради страх, че можеш да улучиш баба си. Приятно прекарване!
МАЛВОЛИО
Отче Топасе! Преподобни пасторе!
СЪР ТО БИ
Безподобни майсторе!
ШУТЪТ
Ние сме такива: за всичко ни бива!
МАРИЯ
Само че можеше да минеш и без преобличането. Все едно, не те вижда!
СЪР ТОБИ
Сега му заговори с естествен глас и после ще ми разправиш какво ти е казал. Май е вече време да приключваме с шегата и да го пуснем без повече усложнения, защото връзките ми с племенницата са тъй обтегнати напоследък, че ме е страх да не се скъсат. Ще те чакам в стаята си.
ШУТЪТ
„Що си днеска весел Робин…“
МАЛВОЛИО
Шуте!
ШУТЪТ
„…като паметник надгробен?…“
МАЛВОЛИО
Ей, шуте!
ШУТЪТ
„…С друг жена си днес видях…“
МАЛВОЛИО
Шуте! Чувай!
ШУТЪТ
„…а тя казва: — Аз не бях!…“
Кой ме вика?
МАЛВОЛИО
Добри ми смешнико, ако искаш да си спечелиш моята признателност, намери ми отнейде свещ, перо, мастило и хартия. Да не съм честен човек, ако не ти бъда благодарен цял живот!
ШУТЪТ
О, господин Малволио!
