Читать «Дванайсета нощ» онлайн - страница 27

МАЛВОЛИО

        „Други го придобиват.“

ОЛИВИЯ

        Но какво приказвате?

МАЛВОЛИО

        „А към трети то само снизхожда.“

ОЛИВИЯ

        Господ да ви пази!

МАЛВОЛИО

        „Спомни си: кого възхитиха твоите жълти чорапи?“

ОЛИВИЯ

        Моите жълти чорапи?

МАЛВОЛИО

        „И кой каза, че иска да ги вижда винаги пристегнати накръст?“

ОЛИВИЯ

        Накръст?

МАЛВОЛИО

        „Действай и ще ме завоюваш, стига само силно да ме желаеш.“

ОЛИВИЯ

        Аз да ви желая?

МАЛВОЛИО

        „Ако не, остани си там долу, с дружбата на слугите.“

ОЛИВИЯ

        Но той е слънчасал! Или има мозъчно възпаление!

Влиза Слуга.

СЛУГА

        Господарко, младият пратеник на княз Орсино пристигна. Едва успях да го убедя да дойде. Той очаква вашите заповеди.

ОЛИВИЯ

        Кажи му, че идвам.

Слугата излиза.

        Мария, някой да се погрижи за този приятел! Може

        би вуйчо Тоби. Бих дала половината си зестра, за да не му се случи нищо!

Излиза, следвана от Мария.

МАЛВОЛИО

        Охо! Почнахте ли да ме ухажвате? Не друг, а сър Тоби ще се грижи за моето здраве! В пълно съгласие с писмото! Тя ми го праща нарочно, за да се държа неучтиво с него. Там изрично се казваше: „Отхвърли скромната си обвивка! Бъди груб към роднините ми, надменен с прислугата… езикът ти да говори високо по държавни въпроси… порази всички с разни чудатости“ и по-надолу се уточняваше държането ми: израз — мрачен, осанка — величава, говор — тежък, облекло — като на високопоставено лице, и така нататък. Пипнах я, но бог го поиска и богу трябва да благодаря. А сега, като излезе, какво каза? „Нека някой се погрижи за този приятел.“ Приятел! Не „Малволио“, не „домоуправител“, а „приятел“! Всичко така съвпада, че вече не съществува ни сянка от съмнение, нито намек за сянка от съмнение, никакво препятствие, никакво подозрително или несигурно обстоятелство! Нищо, което би могло да застане между мен и пълното осъществяване на моите въжделения. Но от Господа е всичко, нему да благодарим!

Влиза отново Мария със сър Тоби и Фабиан.

СЪР ТОБИ

        Къде е, в името на всичко свято! Ще говоря с него, ако ще цял легион дяволи да са напуснали ада, за да се набутат в душата му! Къде е той?

ФАБИАН

        Ей го! Ей го! Какво ви се е случило, господине?

СЪР ТОБИ

        Какво ти става, драги?

МАЛВОЛИО

        По-далече от мене, моля ви! Не ме възпрепятствайте да се насладя на самотата си!

МАРИЯ

        Чувайте какъв е дрезгав гласът на беса, който говори в него! Какво ви казвах! Сър Тоби, господарката ми ви моли да се погрижите за него!

МАЛВОЛИО

        Аха, нима?

СЪР ТОБИ

        Тихо, тихо! Мълчете! Трябва да се отнасяме много внимателно с него. Оставете го на мене! Как си, Малволио? Как се чувстваш? Дръж се, приятелю! Не се давай на Сатаната, този враг человечески!

МАЛВОЛИО

        Давате ли си сметка какво говорите?

МАРИЯ

        Как се дразни само, когато говорим лошо за Нечистия! Дано не е съвсем обладан!

ФАБИАН

        Да отнесем пикоч от него на знахарката.

МАРИЯ

        Още утре! Господарката ми каза, че за нищо на света не иска да го загуби.

МАЛВОЛИО