Читать «Дванайсета нощ» онлайн - страница 25
Уилям Шекспир
СЪР ТОБИ
Като нищо! А ти гледай да накараш младежа да му отговори! Бас държа, че ще трябва с въжета и волове да ги теглим един към друг. Андрю, ако го изкормиш и намериш в дроба му толкоз кръв, колкото бълха да си намокри крачето, аз ще изям останалата му анатомия!
ФАБИАН
А и противникът му, с това личице, и той не изглежда от най-свирепите!
СЪР ТОБИ
Ха, долетя най-малкото мушитрънче от гнездото!
МАРИЯ
Ако обичате веселието и искате да се разпорите по шевовете от смях, тръгвайте с мене! Този глупак Малволио е станал езичник и вероотстъпник, защото не може християнин, който иска да спаси душата си чрез вяра, да даде вяра на такава невъзможна глупост! Той е по жълти чорапи!
СЪР ТОБИ
А връзките?
МАРИЯ
Кръстосани! Като на най-сухия даскал от църковно училище! Проследих го по петите като убийца. Изпълнил е писмото точ в точ. И така се усмихва, че лицето му има повече бръчки, отколкото линии има картата на света с новооткритите Индии! Такова чудо не сте сънували! За малко да го прасна с нещо по главата! Обзалагам се, че господарката, като го види, ще му удари две плесници, а той ще продължи да се усмихва, сякаш е получил особена милост!
СЪР ТОБИ
Води ни! Води ни! Къде е той?
ТРЕТА СЦЕНА
СЕБАСТИАН
Не бих желал да ти създавам грижи,
но тъй като насила си ги дириш,
не те отблъсквам вече.
АНТОНИО
Нямах как.
Приятелското чувство ме пришпори
по-остро от изострена стомана —
последвах ви. И главното не беше
желанието да съм с вас — макар че
да беше само то, аз пак бих тръгнал —
страхът ме мъчеше: какво могло би
да ви се случи в тез места, които
към чужденеца без водач и връзки
оказват се враждебни често пъти.
Така, подтикван от любов и страх,
пристигнах тук.
СЕБАСТИАН
Антонио мой верни,
какво в отплата мога да ти кажа
освен все туй „благодаря“ и после
„благодаря“, и пак „благодаря“!
Знам, нищо не изплаща вече тази
изтъркана монета, но да бях
богат със злато, както съм със чувства,
ти би почувствал мойта благодарност!
Сега какво да правим? Бих предложил
да видим тукашните старини.
АНТОНИО
Не, по-напред да видим де ще спим.
СЕБАСТИАН
За туй е рано. Моля ти се, нека
се поразходим и запълним поглед
с творбите на изкуството, които
разнасят славата на този град
далече по света!
АНТОНИО
За жалост в него
самият аз прославен съм, така че
разходките за мен са тук опасни.
Във морски бой с галерите на княза
се случи да участвам малко нещо,
което малко ще ми струва много,
ако ме пипнат.
СЕБАСТИАН
Сигурно избил си
мнозина от моряците на княза?
АНТОНИО
Не, кръв не се проля, макар нещата
