Читать «Дванайсета нощ» онлайн - страница 29

Уилям Шекспир

СЪР АНДРЮ

        Ти дай ми да ругая на мене!

Излиза.

СЪР ТОБИ

        Няма да го предам, разбира се. От обноските на оня младок си личи, че има развит ум и добро възпитание; службата му между княза и племенницата ми го потвърждава. Такова глупашко писмо няма да изплаши човек като него — той веднага ще подуши, че има работа с тъпак. Не, аз ще му предам предизвикателството устно и ще опиша нашия Чикчирик в такава светлина, че оня — младостта е доверчива — ще си го представи невероятно яростен, ловък, смел и кръвожаден. Двамата тъй ще се изплашат един от друг, че само като се видят отдалече, ще се смразят взаимно като горгони!

ФАБИАН

        Ето го и него с племенницата ви! Да ги изчакаме да се разделят. После ще го настигнем.

СЪР ТОБИ

        Тъкмо дотогава ще си съчиня едно по-страхотно предизвикателство.

Сър Тоби, Фабиан и Мария излизат.

Влизат отново Оливия и Виола.

ОЛИВИЯ

        Разкрих се много пред сърце от камък

        и чувствувам честта си унизена.

        В мен нещо тук осъжда тази слабост,

        но тя е силна и се подиграва

        на укорите.

ВИОЛА

        Знам тези признаци на болестта

        от онзи болен, който ме изпраща.

ОЛИВИЯ

        Носи от мен туй малко медальонче.

        Това е моят образ. Тук съм няма

        и няма със слова да ти досаждам.

        Не го отблъсквай! Утре пак ела!

        Каквото ми поискаш — вън от тез

        неща, които влизат във разрез

        със честността, — веднага ще го сторя!

ВИОЛА

        Тогава дайте своята любов

        на господаря ми!

ОЛИВИЯ

                        Но аз на теб

        я дадох вече — няма да е честно!

ВИОЛА

        О, аз ще ви простя.

ОЛИВИЯ

                        Ще видим утре…

        Лукавия под твойта външност млада

        отнесъл би душата ми във ада!

Излиза.

Влизат отново сър Тоби и Фабиан.

СЪР ТОБИ

        Да ви пази Бог, господине!

ВИОЛА

        И вас също, сър!

СЪР ТОБИ

        Вадете веднага каквито оръжия имате! Не зная какво зло сте му сторили, но пострадавшият, кипящ от ярост и жаден за кръв, ви дебне като тигър зад ъгъла на градината! Изтеглете шпагата си и бъдете нащрек, защото противникът ви е бърз, ловък и смъртоносен!

ВИОЛА

        Тук има някаква грешка, господине! Аз нямам вражда с никого. Паметта ми е чиста от какъвто и да било спомен за нанесено оскърбление.

СЪР ТОБИ

        Нещата обаче стоят иначе и вие сам ще се убедите в това. Ако цените живота си, пазете се, повтарям! Вашият враг има на своя страна всички предимства, които дават младостта, силата, ловкостта и гневът!

ВИОЛА

        Но кажете ми, сър, какъв е той?

СЪР ТОБИ

        Рицар от тези, получили шпагата си за салонни битки на килимно полесражение. Но истински дявол в личните свади! До днес е развел вече три души от телата им. А сега яростта му е такава, че може да бъде успокоена само от смъртен гърч и надгробна плоча! „Или той ще умре — казва, — или аз ще го убия!“