Читать «Дванайсета нощ» онлайн - страница 24
Уилям Шекспир
покъртващия плач на своя княз.
ОЛИВИЯ
Но все таки минавай! Току-виж,
едно сърце успял си да смекчиш.
ВТОРА СЦЕНА
СЪР АНДРЮ
Не, честна дума, няма да остана нито минутка повече!
СЪР ТОБИ
И защо бе, отрово жива? Защо си решил така?
ФАБИАН
Вярно, сър Андрю, трябва да ни кажете защо.
СЪР АНДРЮ
Защото племенницата ви е по-благосклонна към прислужника на княза, отколкото към мен! Видях ги в градината!
СЪР ТОБИ
А тя видя ли те, човече? Ти това ми кажи!
СЪР АНДРЮ
Както аз ви виждам сега!
ФАБИАН
Тогава тя ви е дала почти сигурно доказателство, че ви обича!
СЪР АНДРЮ
Ама вие за магаре ли ме смятате?
ФАБИАН
Мога да ви го докажа пред съда на вярното чувство и здравия разум!
СЪР ТОБИ
А те са били върховни съдебни заседатели, преди още Ной да скове ковчега си.
ФАБИАН
Тя нарочно е показала благосклонност към младежа, за да пришпори ревността ви, да разтърси задрямалата ви дързост, да хвърли в сърцето ви искра и сипе сяра в жлъчката ви! Трябвало е вие да се приближите до нея и с няколко звънки духовитости, изсечени в момента от монетния двор на вашето остроумие, така да смачкате фасона на хлапето, че то да си глътне езика! Това е чакала графинята от вас, но вие сте направили засечка. Тя ви е подхвърлила един безценен, двойно позлатен случай и вие сте го изпуснали, за да отплавате към студения север на нейното настроение. Сега ще чакате сред ледовете като висулка в брадата на холандски шкипер, докато не възстановите честта си с някой подвиг в полето на храбростта или на политиката.
СЪР АНДРЮ
Предпочитам полето на храбростта, не мога да търпя политиците. Те са толкова лоши, колкото тези пуритански глави, дето се водят по ума на Роберт Браун!
СЪР ТОБИ
Добре, залагай тогава на храбростта! Извикай княжеския пратеник на двубой и го направи на решето! Племенницата ми ще узнае, че си го надупчил, а, честна дума, една храбра проява представя мъжа по-добре в очите на желаната жена от похвалите на най-хитрия сватовник.
ФАБИАН
Само така, сър Андрю!
СЪР АНДРЮ
Но някой от вас ще трябва да му отнесе моето предизвикателство!
СЪР ТОБИ
Това да е! Върви и го напиши с войнствена ръка! Бъди гневен и кратък! Може и да не бъде много умно, стига да е красноречиво и да има в него въображение. Обиждай го, колкото мастилото позволява! Ако го назовеш два-три пъти на „ти“, няма да е лошо. И натъпчи толкоз измислици, колкото биха се побрали в листа, ако той би бил широк като чаршаф за сватбен креват. Стъпи му на шията и го просни да съхне! От перото ти жлъч да тече, па макар и да е гъше! На работа!
СЪР АНДРЮ
А вие къде ще бъдете?
СЪР ТОБИ
Ще дойдем в стаята ти. Бързай!
ФАБИАН
Личи си, че ви е скъп приятел!
СЪР ТОБИ
По-скоро аз съм му скъп. Вече съм му излязъл към две хиляди чиста пара.
ФАБИАН
Той писмото ще го напише, и то невиждано, но вие как ще го предадете?
