Читать «Дванайсета нощ» онлайн - страница 22
Уилям Шекспир
ВИОЛА
Честна дума, ще ти призная, че жадувам за една брада, макар че не искам да поникне на моето лице… Дали господарката ти си е у дома?
ШУТЪТ
А дали, ако това си намери една лика-прилика, двете няма да се размножат?
ВИОЛА
Веднага, стига да ги събереш и да ги пуснеш да работят.
ШУТЪТ
Бих взел занаята на сводника Пандар, само и само да дам на този Троил една Кресида.
ВИОЛА
Разбрах те. Бива те да просиш.
ШУТЪТ
Никак даже. Тази Кресида заради неверността и — казват — била стигнала до просия, тъй че аз си изпросвам една просякиня. Голяма печалба! Господарката е вкъщи. Ще й съобщя отде идете. Кой сте и какво искате не ме засяга. За малко да кажа: „надхвърля моя кръгозор“, но изразът много се изтърка напоследък.
ВИОЛА
Не, тоз приятел е отличен шут,
а за това е нужен доста мозък:
той трябва в миг да знае на кого,
кога и за какво да се надсмее,
а не като сокол недообучен
към всяка перушинка да полита.
Това изисква дарба: не случайно
се случва често именно в шегата
мъдрецът да изтърси глупостта
и ум да звънне в шутовски уста!
СЪР ТОБИ
Привет, господине!
ВИОЛА
Поздрав, рицарю!
СЪР АНДРЮ
Dieu vous garde, monsieur!
ВИОЛА
Et vous aussi, votre serviteur!
СЪР АНДРЮ
Вярвам ви, господине. Аз също съм на услугите ви.
СЪР ТОБИ
Бихте ли желали да посетите дома ни! Моята племенница изрази готовност да ви приеме, ако имате дело с нея.
ВИОЛА
Никакво дело! Напротив, отношенията ни са отлични. Тъкмо тя е целта на моето пътешествие.
СЪР ТОБИ
В такъв случай, господине, съветвам ви да раздвижите краката си.
ВИОЛА
Те не са схванати, господине, и не мога да схвана защо да ги раздвижвам.
СЪР ТОБИ
За да се приближите към дома ни и се явите пред графинята.
ВИОЛА
Веднага, щом един приближен на графинята ми го казва. Но май са ни изпреварили.
О, най-изискана и съвършена графиньо, нека небето ръси ухания над вас!
СЪР АНДРЮ
Този момък разбира от галантности. „Ръси ухания“ — добре беше казано!
ВИОЛА
Поръчката, която нося, графиньо, няма глас освен за снизходителния слух на благоразположеното ви ухо.
СЪР АНДРЮ
„Ухания“, „снизходителен“, „благоразположеност“! Ще си ги запазя и трите.
ОЛИВИЯ
Градинската врата да се затвори и нека бъда оставена сама със своя слух!
Подайте ми ръка, красиви момко!
ВИОЛА
Пламтящ от чувството за дълг, мадам!
ОЛИВИЯ
А как е името ви, кавалере?
ВИОЛА
Цезарио, прекрасна. Ваш слуга.
ОЛИВИЯ
Слуга? И мой? Светът е сив, откакто
преструвката нарече се учтивост!
Не, вие сте слуга на княза, момко.
ВИОЛА
Слугата на слугата ви, графиньо,
е ваш слуга.
ОЛИВИЯ
За княза аз не мисля
и бих желала неговите мисли
да бъдат празни вместо пълни с мен.
