Читать «Дванайсета нощ» онлайн - страница 16
Уилям Шекспир
на любовта страданията сладки,
ще разбереш тогаз на своя княз
непостоянството: когато любим,
изменчиви са всичките ни чувства
освен онуй единствено — към тази,
която любим… Как ти се хареса
мелодията тук?
ВИОЛА
О, тя изпълни
със сладко ехо залата, в която
царува любовта.
КНЯЗЪТ
Ах, колко тънко!
Макар че млад си, чувствам — твоят поглед
потапял се е вече в нечий друг,
за да подири там ответно чувство.
Така ли е, кажи!
ВИОЛА
Съвсем за кратко,
със ваше позволение.
КНЯЗЪТ
Усетих!
А как изглежда прелестната цел
на чувствата ти?
ВИОЛА
Като вас, мой княже.
КНЯЗЪТ
Тежко ти, ха! А на години как е?
ВИОЛА
И на години също като вас.
КНЯЗЪТ
Какво? Че много стара! Не, жената
по-млада трябва да е от мъжа си,
тогава тя към него се пригажда,
за да държи сърцето му до края;
защото, момко, можем да се хвалим,
но чувствата у нас са по-нетрайни,
повърхностни, несигурни, летливи,
отколкото у тях.
ВИОЛА
Уви, така е!
КНЯЗЪТ
Затуй избирай любовта си млада.
Жената, знай, е розов цвят през май.
Разкошна е, но твърде кратко трай.
ВИОЛА
А някога дори окапва вяла,
едва до съвършенство доживяла!
КНЯЗЪТ
Ела, изпей ни песента от снощи!
Цезарио, послушай я и ти!
Тя стара е, но проста и сърдечна.
Старици си я спомнят край чекръка
или на стана, и моми я пеят,
потраквайки с иглите за дантели.
Наивна и невинна, тя припомня
със искреното си любовно чувство
доброто старо време.
ШУТЪТ
Мога ли да започна, ваша светлост?
КНЯЗЪТ
Да, пей!
ШУТЪТ
„Ах, ела, ах, ела, смърт,
загърни ме във мрачен покров!
Ах, елмаз, ах, елмаз твърд
е сърцето на мойта любов!
Ковчега ми със черна пръст
зарийте вие
и мястото шумакът гъст
да скрие!
Даже цвят, даже цвят ням
да не казва къде съм зарит!
Даже брат, даже брат сам
да не сяда до надпис изтрит!
И спомен вече отзвучал
да не събужда
в сърцата влюбени печал
без нужда!“
КНЯЗЪТ
Вземи за своя труд!
ШУТЪТ
Какъв труд, княже! Аз пея за свое удоволствие!
КНЯЗЪТ
Тогава удоволствието плащам.
ШУТЪТ
Тук си прав, княже. За удоволствията се плаща рано или късно.
КНЯЗЪТ
Сега прости ми, че ще се простим.
ШУТЪТ
Да те закриля богът на меланхолията и кажи на шивача си да ти шие винаги дрехите от преливаща се тафта, защото душата ти мени всеки миг оттенъците си като опал. Такива постоянни люде като тебе, княже, би трябвало да бъдат качвани на кораби и пускани да плават към пристанището, което им хрумне, по курса, който им скимне, и според вятъра, който духне. Щастлив път, ваша светлост!
