Читать «Дванайсета нощ» онлайн - страница 15
Уилям Шекспир
СЪР АНДРЮ
Формални нямам, но имам инакви.
МАРИЯ
Всъщност той не е и никакъв пуритан, и изобщо не е нищо определено! Той е само един мръсен мазник и нагаждан, един надут пуяк, който зубри оттук-оттам важни думи и ги ръси като свои наляво и надясно. Такъв един самодоволен и самомнителен, и самовлюбен, който се мисли за толкоз натъпкан със съвършенства, че всички, щом го видят, трябва да се захласват по него! И аз ще използвам тъкмо тази негова слабост за своето отмъщение.
СЪР ТОБИ
И какво мислиш да правиш?
МАРИЯ
Ще посея по пътя му едно-две мъгляви любовни писъмца и тъй ще опиша в тях цвета на брадата му, израза на очите му, челото му, цялото му телосложение, походката му, че той ще се види като на портрет. Почеркът ми тъй си прилича с почерка на вашата племенница, графинята, че често, когато намерим нещо написано отдавна, не можем да решим чия ръка го е писала, моята или нейната.
СЪР ТОБИ
Предчувствам гаврата!
СЪР АНДРЮ
И аз я подушвам с носа си!
СЪР ТОБИ
Той ще помисли, че писмата са от моята племенница и че тя се е влюбила в него!
МАРИЯ
Да, точно на това конче залагам.
СЪР АНДРЮ
И вашето конче ще направи от него магаре!
МАРИЯ
Магаре, и то какво!
СЪР АНДРЮ
Чудно ще бъде!
МАРИЯ
Чудо и половина, уверявам ви! Моето лекарство ще го раздруса ей така! Вие, двамата, и шутът с вас, ще се скриете близо до мястото, дето той ще намери писмото. Наблюдавайте го само как ще го тълкува! А сега в леглата и сънувайте утрешното веселие. Лека нощ.
СЪР ТОБИ
Лека нощ, Пентезилейо, исполинска царице на амазонките!
СЪР АНДРЮ
Весело момиче. Харесва ми, ей богу!
СЪР ТОБИ
Пилещарче чиста порода. И ме обожава. Но кой ти гледа!
СЪР АНДРЮ
И мене веднъж една ме обожаваше!
СЪР ТОБИ
Да вървим да спим, рицарю! Ще трябва да пратиш за още пари.
СЪР АНДРЮ
Но ако не успея да получа племенницата ви, ще закъсам съвсем.
СЪР ТОБИ
Ти прати за пари, пък за това не се безпокой! Ако не успееш, наречи ме рязан шопар!
СЪР АНДРЮ
И ще ви нарека, да не мислите! Ще го направя, каквото ще да казвате!
СЪР ТОБИ
Добре, добре! Ела да сгреем сега малко винце — вече е късно за лягане. Горе главата, рицарю, върви след мене, рицарю!
ЧЕТВЪРТА СЦЕНА
КНЯЗЪТ
Душата ми за музика жадува.
Цезарио, как беше тази песен,
която чухме снощи? Бе наивна
и старомодна уж, а уталожи
скръбта във мене по-добре от всички
измислени мелодии и думи
на трескавите днешни времена.
Поне един куплет!
ТУРИО
Съжалявам, княже, но този, когото сте чули да я пее, не е тук.
КНЯЗЪТ
А кой е той?
ТУРИО
Шутът Фесте, господарю. Един смешник, когото бащата на графиня Оливия много харесваше. Трябва да е нейде из двореца.
КНЯЗЪТ
Викнете го! А вие подхванете
мелодията!
А пък ти, младежо,
ела насам! Ако узнаеш нявга
