Читать «Двамата веронци» онлайн - страница 9
Уилям Шекспир
о, чудеса неясни подобно нос на мутра!
Загадъчност, която по-трудно ще разкрия
от ветропоказател върху камбанария!
Той страстно я ухажва, а тя го разиграва
и кара ученика уроци да й дава.
Прекланям се! Това е наистина идея:
той сам да съчинява писмата си от нея!
ВАЛЕНТИН
Ей, ти, какво умуваш там на глас?
СКОК
Не, аз само си играех с рими, вие сте по умните работи.
ВАЛЕНТИН
От какво заключаваш?
СКОК
От това, че синьора Силвия ви е избрала за свой представител.
ВАЛЕНТИН
Пред кого?
СКОК
Пред вас самия. Тя ви ухажва косвено!
ВАЛЕНТИН
Как „косвено“?
СКОК
Исках да кажа „писмено“.
ВАЛЕНТИН
Та тя не ми е писала!
СКОК
Че защо й е да ви пише, когато вие, синьоре, сам си пишете! Още ли не сте разбрали шегата?
ВАЛЕНТИН
Не. Вярвай, като ти казвам!
СКОК
Именно: не вярвам, като ми казвате! Е, щом не сте схванали шегата, сериозното и него ли не схванахте?
ВАЛЕНТИН
Него схванах. Обсипа ме с ядни думи.
СКОК
Да, но ви даде и писмо!
ВАЛЕНТИН
Но то беше за нейния приятел!
СКОК
И е стигнало своя получател!
ВАЛЕНТИН
Ти вярваш ли в това?
СКОК
А трябват ли слова?
Изпълнено от страх и свян,
до днес девойчето, горкото,
не е посмявало само
да вземе във ръка перото.
Какво да стори? И тогаз,
безспорно вдъхновено свише,
накарало е своя мил,
на нейния любим да пише!
Как само го казах! Като по книга!… Ей, господарю, време е за обяд!
ВАЛЕНТИН
Аз ядох вече.
СКОК
Извинявайте, господине, но ако любовта живее като хамелеона, само от въздух, моя милост се поддържа с по-питателни храни и един добър бифтек сега… Не бъдете, моля ви се, като вашата възлюбена! Имайте милост, имайте мъничко милост!
ВТОРА СЦЕНА
ПРОТЕЙ
Не се сърди! Търпение, любима!
ДЖУЛИЯ
Щом няма как, ще трябва да търпя.
ПРОТЕЙ
Повярвай, скоро ще се върна тука!
ДЖУЛИЯ
Ако сърцето ти не свърне нейде.
Вземи това от Джулия, за спомен!
ПРОТЕЙ
А ти това от мен! Да се сменим!
ДЖУЛИЯ
И таз целувка свята по устата
съюза ни свещен да запечата!
ПРОТЕЙ
Ръката си ти давам в знак на вярност:
ако пропусна във Милано час,
по Джулия забравил да въздъхна,
през следващия час нещастна случка
да ми плати за грозната измяна!
Баща ми чака! Не, не говори!
Зове ме приливът! Ах, не, не този
на сълзите ти! Той ме спира тук!
Прощавай, Джулия!
И нито звук?
Как скромна вярната любов била:
не с думи тя говори, а с дела!
ПАНТИНО
Синьоре!
ПРОТЕЙ
Ида!… О, прощален миг
с ридаеща душа и ням език!
ТРЕТА СЦЕНА
ЛАНС
Не, трябва ми поне още час, за да си дорева! Целият ни Лансовски род си го има тоя недостатък. Получих си причастието от наследството като оня, блудкавия син, и тръгвам с господин Протей към двора на миланския Дук. Но този мой Сръдльо е най-безчувственото куче на света: майка ми плаче, баща ми реве, сестра ми се дере, слугинчето вие, котката чупи пръсти, цялата къща е загубила ума и дума, а този коравосърдечен пес — нито сълза! Камък! Хладен, валчест, речен камък! В сърцето му има толкоз жалост, колкото у някой подъл кучи син! И евреин би заплакал, ако ни видеше как се разделяхме! Баба ми, дето от десет години не вижда, и тя за малко да ослепее от плач, като ме изпращаше! Сега ще ви покажа как беше: тази обувка тука е баща ми… Не, баща ми по-добре да е тази, лявата… Не, не, лявата е майка ми… Не, и така не върви. Хай, да му се не види, как да го реша това?… А така е, така е, на тази подметката й е по-изтъркана. Тази обувка, с дупката, е, значи, майка ми. А тази е баща ми. Ха, така! Дявол да го вземе! Дотук добре. Сега виждате ли тази тояга? Тя е сестра ми. Дето викат: „Жълта като пръст, суха като тръст.“ Тази шапка е слугинята ни, а кучето съм аз… Не, кучето ще си е кучето, а пък аз ще бъда куч… Не, чакайте, обърках се, кучето съм аз, а пък аз съм си аз. Ха, така! Ето как беше. Отивам първо при баща си: „Татко, благослови ме!“ Обувката не трябва да каже дума от вълнение. Само плаче. Аз го целувам, ето така. Той още циври. Отивам при майка си… Ах, защо не може тази тук сега да се разбъбри като смахната! Целувам я и нея, значи… Точно така. И дъхът й без разлика… После отивам при сестра си, гледайте я само, как се люшка и хълца от мъка!… И през цялото време този пес, ей го, седи си и не може да изцеди една сълзица, една думичка да пророни! А вижте ме мен как поливам праха!
