Читать «Двамата веронци» онлайн - страница 8

Уилям Шекспир

        Аз се влюбих в нея, когато я видях, и сега продължавам да я виждам прекрасна!

СКОК

        Щом сте влюбен в нея, не можете да я виждате.

ВАЛЕНТИН

        Защо?

СКОК

        Защото любовта е сляпа. О, ако имахте моите очи или ако вашите виждаха ясно, както по времето, когато се подигравахте на господин Протей, че излизал от къщи без жартиери!

ВАЛЕНТИН

        И какво щях да видя тогава?

СКОК

        Нейната грозота и собствената си лудост. Защото вашият приятел забравяше да си стегне гащите от любов, а вие от любов още малко и ще почнете да излизате без тях!

ВАЛЕНТИН

        Тогава, драги, и ти трябва да си влюбен, защото вчера сутринта забрави да ми лъснеш обувките

СКОК

        Да, господине, бях се влюбил във възглавницата си. Добре че ме набихте за моята любов, та и аз да мога да ви смъмря за вашата!

ВАЛЕНТИН

        Все пак аз любя и стоя на своето!

СКОК

        Ако вместо да стоите, бяхте седнали на своето… може би ще ви мине по-бърже.

ВАЛЕНТИН

        Снощи тя ме помоли да й съчиня няколко стиха до едного, когото обичала

СКОК

        И вие й ги съчинихте?

ВАЛЕНТИН

        Да.

СКОК

        И не ги направихте поне малко да куцат?

ВАЛЕНТИН

        Направих ги, колкото можах, по-правилни… Тихо! Тя иде!

Влиза Силвия.

СКОК (настрани)

        Чудесен куклен театър! И той такъв палячо! Тя го кара да говори вместо нея!

ВАЛЕНТИН

        Мадам и повелителко, стократно добро утро!

СКОК (настрани)

        Ти й дай една добра нощ вместо милион завъртулки!

СИЛВИЯ

        Синьоре и поклоннико, на вас хилядократно!

СКОК (настрани)

        Виж я ти! Вместо той на нея, тя му плаща с лихва!

ВАЛЕНТИН

        Написах писъмцето ви, госпожо,

        до този ваш приятел неизвестен,

        ала не бих го сторил, да не беше

        дългът ми на покорен ваш слуга.

Подава и писмо

СИЛВИЯ

        Стилът му е добър. Благодаря ви!

ВАЛЕНТИН

        О, не! Едва ли съм сполучил с него,

        но тъй като не знаех до кого е,

        принуден бях да пиша общи думи.

СИЛВИЯ

        Измъчила съм ви, изглежда, много?

ВАЛЕНТИН

        Какво говорите! Кажете само,

        ще ви напиша хиляди такива!

        Ала все пак…

СИЛВИЯ

                        „Все пак“? Добро начало!

        „Все пак“ какво?… Не, не, все пак мълчете!

        Все пак вземете си назад писмото!

        Все пак за второ няма да ви моля.

СКОК (настрани)

        Ти ще молиш „все пак“. И още как „все пак“!

ВАЛЕНТИН

        Не ви харесва, значи?

СИЛВИЯ

                                Не, напротив,

        но щом е без охота съчинено,

        отказвам се. Вземете го!

ВАЛЕНТИН

                                Но то е

        за вас, госпожо!

СИЛВИЯ

                        Знам, но вече, не,

        не го желая. Нека е за вас!

        Бих искала да бъде по-горещо!

ВАЛЕНТИН (взема писмото)

        Ще ви напиша друго още днес!

СИЛВИЯ

        Добре. И прочетете си го сам!

        Дано ви трогне! А в противен случай…

ВАЛЕНТИН

        Ако ме трогне, то какво тогава?

СИЛВИЯ

        Тогава го задръжте за труда си!

        Довиждане, поклоннико!

Излиза.

СКОК

        О, ребус! О, енигма! О, тайнственост премудра,