Читать «Двамата веронци» онлайн - страница 10
Уилям Шекспир
ПАНТИНО
Ланс, бързо, бързо! Какво си се разхленчил бе, човек? Приливът дойде, господарят ти е на палубата, корабът е отвързан! Не чуваш ли? Отвързан е! Ще го изпуснеш и не можеш го догони!
ЛАНС
Първо, е вързан и, второ, и да го изпусна, няма да седна да го гоня!
ПАНТИНО
Ама ти за какво говориш бе!
ЛАНС
За този вързания тук! Това е най-неблагодарният от всички песове на света! И да ме пита човек защо съм се привързал към него!
ПАНТИНО
Хайде бе! Аз ти говоря за кораба, че е отвързан и ще го изтървеш; а изтървеш ли кораба, изтърваш пътуването; изтървеш ли пътуването, изтърваш господаря си; изтървеш ли господаря си, изтърваш службата… Защо ми запушваш устата?
ЛАНС
За да не си изтървеш езика!
ПАНТИНО
Казвам ти го, за да си предупреден!
ЛАНС
Е, щом и утре е ден, защо да бързам? Няма да изпусна нито прилива, нито кораба, нито господаря, нито службата! Ако реката пресъхне, ще я напълня със сълзи, ако вятърът стихне, ще издуя платната с въздишки!
ПАНТИНО
Тръгвай, тръгвай! Пратиха ме да те викам.
ЛАНС
Че викай, кой ти пречи!
ПАНТИНО
А бе ти ще тръгваш ли?
ЛАНС
Вече съм тръгнал! Защо викаш?
ЧЕТВЪРТА СЦЕНА
