Читать «Кръстоносен поход по джинси» онлайн - страница 9

— Имай ми доверие, друже. Пред теб стои обикновено момче, което се е заблудило. Аз също съм студент.

— Значи знаеш латински?

— Не съвсем.

— А какво знаеш тогава? Математика?

— Да — отдъхна си Долф. Математиката не беше любимият му предмет, но предполагаше, че ще може да се мери с един човек от средновековието.

Той хвърли бегъл поглед върху часовника си. Беше минал час и половина. След като не можеше да присъства на турнир, тъй като бе кацнал на друго място, нямаше да е зле да разгледа по-отблизо града. Но Леонардо беше открил парче песъчлива земя и замъкна Долф натам. С една суха клонящ той нарисува няколко фигури: триъгълник, паралелепипед. Долф се ухили, взе клонката и изписа пресечен конус, куб и пирамида. След това двамата си стиснаха сърдечно ръка. Бяха се разбрали.

За пръв път през живота си Долф съжали, че не знаеше нищо повече по математика, освен някои основни понятия. На шега написа в пясъка Питагоровата теорема: a² + b² = c². Но Леонардо явно беше изправен пред загадка. Посочи цифрите с недоумение. „Ами той сигурно смята с римски цифри“ — стресна се Долф, заличи теоремата и започна да пише римските цифри от до X. А под тях — арабските: 1, 2, 3 и т.н. до 10. Леонардо се въодушеви:

— Това са източни знаци — извика той. Долф кимна.

— Да, ние използваме само тях. Така се смята по-лесно, отколкото с римските.

Дали го беше разбрал студентът? Във всеки случай бе схванал горе-долу смисъла на думите му.

— Слушал съм за тези цифри, но не ги познавам. Я, ми ги покажи!

Те се преместиха на друго място, където имаше повече пясък, и Долф се залови да учи скитащия средновековен студент на най-простите задачи от началните класове. Леонардо явно схващаше бързо, макар че момчето непрекъснато се запъваше пред чуждите думи. А употребата на нулата докара студента направо до екстаз. Времето летеше.

— Къде си учил всичко това? — попита италианецът — В училище, в Холандия.

— Невъзможно — възкликна Леонардо — В Холандия живеят диви, плиткоумни рицарите още по-плиткоумни духовници, които едва говорят латински. Дори университет нямат там.

Долф отново бе обзет от безпокойство. Той погледна тайно часовника си и изтръгна. Четири и половина! Покрай сметките и опитите да говори на този чужд полунидерландски, полунемски език съвсем бе забравил за времето. Беше пропуснал възможността да разгледа прекрасния средновековен град там долу. Четирите часа пътуване във времето бяха пропилени за празни брътвежи, бакалски сметки и дори за бой… И какво доказателство щеше да даде на д-р Кневелтур, че наистина е бил в тринадесети век, по хълмовете край Шпайер на Рейн? Но пък Леонардо беше такъв очарователен младеж!