Читать «Кръстоносен поход по джинси» онлайн - страница 8

— Ето го. Монживре.

Леонардо поклати глава.

— Това не е Монживре — проговори той — Това е Спирс.

— Спирс ли? — Долф припряно посочи на север — Тогава е там? Монживре? Леонардо отново поклати решително глава и също посочи на север.

— Там е Вормс.

Долф зяпна. Не беше възможно. Та Вормс бе град в Западна Германия. На Рейн… А Спирс се намираше под него, значи… Той вдигна разтревожено ръка над очите си и дълго се взира в града, който бе обвит от горещината като с пелена, така че неясните му контури едва се различаваха. Но постепенно започна да се убеждава, че вижда църква, издигаща се високо над другите сгради. Стори му се, че дори разпознава формата и. Преди три години беше минал с родителите си през Шпайер на път за Швейцария. В спомените му бе останал един забързан град с много промишлени предприятия, с разкошен мост над Рейн и широки входни магистрали, но най-силно се бе запечатала в съзнанието му внушителната катедрала, част от която датираше от дванайсети век. Нима това беше същата църква? Нима Спирс и Шпайер бяха един и същ град? Но в такъв случай той не се намираше във Франция, а в Германия! Не, това беше невъзможно. Зад града нещо блестеше като широка сребриста панделка, река.

Долф посочи нататък.

— Това Рейн ли е? Леонардо кимна. „О, небеса — помисли си момче то — Значи наистина съм кацнал не където трябва“. Момчето се обърна решително към студента.

— Коя година сме сега?

— 1212. Това беше наред.

— А датата?

— Кой ден от месеца? — Леонардо най-сетне го разбра.

— Свети Ян. Това не говореше нищо на Долф, но той не посмя да разпитва повече, защото видя, че любопитството на спътника му започна да преминава в недоумение.

— Свети Ян — промърмори студентът. Долф нищо не проумяваше. Но реши да пробва още веднъж.

— Кое число от месеца сме?

— Двайсет и четвърто — отвърна Леонардо, учуден, как може Долф да не го знае. Момчето мълчеше. Мислеше. Десет дни разлика! Дали беше сгрешил? Или имаше различие в календара на неговия век и на този? Той реши, щом се върне в своето време, да провери най-прецизно този факт. Неочаквано студентът попита:

— Откъде си? Момчето го разбра.

— От Амстелвен. Леонардо вдигна рамене.

— Намира се в Холандия — поясни Долф.

— Аха… Значи си от Холандия?

— Да.

— А защо едва ме разбираш? Нали в Холандия също говорят този език. Или ти знаеш само някакъв диалект. „Уф, какво ми дойде до главата — помисли си Долф раздразнен. — Не бях очаквал такава досада.“ Той взе да рови в паметта си какво знаеше за средновековието. Навсякъде католицизъм. Борба за власт между германския император и папата. Строеж на величествени катедрали като тази долу: катедралата на Шпайер. Несигурни пътища, затруднени комуникации, кръстоносни походи, турнири, вражди между феодалите и рицарите. Науката в зародиш, а оттам — силно разпространени суеверия. Хората носели муски срещу дявола, кръстели се на всяка крачка и ако нещо не им вървяло, обвинявали лукавия. Пътували много, въпреки опасностите, по суша и по море… Долф вдигна поглед и видя две кафяви зайчета, които го наблюдаваха, изправени на задните си лапи. Леонардо се засмя и ги замери с буца пръст. Животните се отдалечиха най-невъзмутимо. А зад тях, по дърветата и храстите, извиваха песни птиците. Колко красива беше земята наоколо! Недокосната, блестеше от чистота в светлината на лятното слънце. По склоновете и в просторната долина, прорязани от реки, се простираха ниви и овощни градини, в които работеха хора. Ни бръмчене на коли, ни рев на самолети. Ни вонящи газове от фабрики. Ненадейно очите на Долф се напълниха със сълзи. Къде се беше дянал този прекрасен свят през двайсети век? Той каза бавно на Леонардо: