Читать «Кръстоносен поход по джинси» онлайн - страница 7

— Пиза ли? — Долф заекваше от учудване. Боеше се, че не е разбрал добре думите. Но спътникът му кимна в знак на съгласие. Момчето забеляза, че и от него очакваха да се представи. А явно трябваше да назове и родното си място. И така, той каза, сочейки се с пръст:

— Рудолф Веха ван Амстелвен. В същото време обаче му стана ясно, че ще си има трудности с езика. Не знаеше френски, да не говорим за франкски! А и по латински не беше светило… Леонардо заговори така бързо, че на Долф свят му се зави. Но изведнъж той осъзна, че това не беше старофренски, а още по-малко италиански. Езикът на мъжа приличаше малко на нидерландски, малко на немски, ала не беше нито единият нито другият…

— По-бавно — извика момчето — Така не те разбирам. Спътникът му го разбра и започна разказа си отначало, но вече говореше бавно, като натъртваше на всяка дума и я подкрепяше с жестове. Долф го слушаше с изострено внимание. Улавяше доста изрази. Та това беше среднонидерландски. „Нещо като средновековен нидерландски — сети се момчето — А като говорят бавно, се разбира почти всичко.“

И действително, той схвана доста неща от словото на Леонардо. Разбра например, че младият мъж е студент, че е следвал две години в Париж, а сега се е запътил към Болоня, за да завърши там учението си. Тръгнал преди няколко седмици и досега нищо не му се било случило, докато преди по-малко от час не го нападнали изневиделица двама пладнешки разбойници с надеждата, че самотният пътник ще бъде лесна плячка. Те не подозирали, че жертвата им ще върти така чевръсто страшната си тояга и че точно на време ще му се притече на помощ този чужденец.

Горе-долу това беше смисълът, който Долф с мъка успя да извлече от разказа на Леонардо. Сега студентът, естествено, очакваше спътникът му също да разправи нещо за себе си. Момчето се изпоти при тази мисъл. Но започна. Опитвайки се да произнася думите по начина, по който ги изговаряше Леонардо, той сьобщи, че е тръгнал за големия турнир на херцог Жан дьо Дампиер в Монживре и посочи с ръка града в далечината.

— Дампиер ли? Монживре? — изуми се Леонардо. Долф кимна и потвърди адреса, като отново посочи трептящия в маранята град.