Читать «Кръстоносен поход по джинси» онлайн - страница 11

— Защото някъде там трябва да бе камъкът. Още малко и щеше да го стигне. Едно високо момче го блъсна, няколко момичета се хванаха за ръката му, за да не паднат. Неочаквано друго момче, облечено в сиви дрипи, скочи върху нещо високо, замаха буйно с ръце и завика на неразбираем език.

Изведнъж Долф забеляза, че селянчето беше стъпило върху камъка! Стичащите се край него деца го поглеждаха, сочеха го с пръст, смееха му се. Някои му отвръщаха весело. Масата около Долф се буташе, блъскаше се и той трябваше да прави същото, за да не бъде повлечен.

— Пуснете ме! — изкрещя той над морето от детски главици — Ей, ти, махни се. Аз трябва да се кача там.

Момчето върху камъка правеше танцови стъпки и гримаси. То изнасяше представление. Прииждащите деца го поздравяваха с ликуващи викове, много от тях се спираха, едва удържайки се на крака, и образуваха истинска стена между Долф и селянчето. Изпаднал в паника той блъскаше, удряше, риташе. Няколко деца изпищяха и се дръпнаха назад. Долф погледна натам. Камъкът беше празен и на мястото, до преди секунда ясно очертано с пастел, сега зееше лека вдлъбнатина. С един скок Долф се намери отгоре. Застана неподвижно, сърцето му щеше да изскочи от гърдите, а гърлото му се беше свило от страх. Той започна отчаяно да брои:

— … пет, шест, седем … преди всичко, за да не мисли. За да пропъди от съзнанието си въпроса: къде се дяна момчето? — … двайсет и три, двайсет и четири, скочи, видях го, двайсет и девет, децата изпищяха, за? щото ги блъснах, а не… трийсет и пет, трийсет и шест… Ей сега ще се чуе познатият тътен и ще се озова отново в лабораторията на д-р Симиак. Четирийсет и осем, четирийсет и девет, момчето просто скочи долу, не съм закъснял.

Той не смееше да погледне часовника си, не смееше да мръдне и най-вече не смееше да си признае, че е видял това, което беше видял: как едно момче от тринадесети век, което стоеше на камъка, неочаквано беше изчезнало.