Читать «Космически път» онлайн - страница 3

От следващата смяна вече не беше толкова самотен. Против всякакви правилници Ада идваше да му прави компания. Приятна компания, интимна и палава. Понякога го търсеше често, понякога и тя се усамотяваше. Лин никога не се попита кого замества.

Когато за пореден път след смяна се отби при Ада при нея имаше друга жена. Изглеждаше ужасно. Плачеше безстрастно и безмълвно.

— Лин, в теб има много любов. Помогни и. Казва се Ина.

— Как? Тя има по-скоро нужда от лекар.

— Не! Има нужда от топлина. Помогни и. — каза Ада и излезе.

Лин се опита да говори. Никой не го слушаше. Започна да я гали. Не се съпротиви. Съблече я. Легна гол отдолу и я остави да плаче на рамото му. Без секс. Дълго стояха така и се стремеше да я стопли с душата си, а тя са притискаше сякаш искаше да се скрие в него.

След два дни тя го причака и му заяви:

— Няма да ти стана любовница! Никога!

— Не съм искал това, само те стоплих.

— Ти се възползва от слабоста ми! Без някой да те е молил. Това никога няма да се повтори. Не си мисли нищо. Нямам спомен. Не е имало нищо.

— Не е имало нищо — потвърди Лин. — Нима ако аз имам нужда от топлина би постъпила по различно?

— Не, вече те чувствам близък. Само помни, че не ти дължа нищо. Само посмей да поискаш нещо и ще видиш колко гадна мога да бъда!

— Няма да поискам нищо което и ти не искаш.

— Въобразяваш си.

— Не си въобразявам нищо, аз също те чувсвам близка. Някои неща не могат да се променят. Първите космонавти са летели по-малко от час, но са останали космонавти и след края на живота си. Ние бяхме заедно и това не може да се промени. Приеми го, въпреки, че не имало нищо, ако толкова държиш на това.

— Ще направя нещо за теб, но само ако заслужаваш и помни, че не ти дължа нищо. Ако направя нещо ще го направя защото аз го искам.

— Благодарен съм ти и за това което направи, Ина.

— Не съм направила нищо! Пак си въобразяваш. Мъж!

— Направи! Допусна ме до себе си.

— Щом така ти харесва, мисли си каквото искаш.

Разговора приключи. Какво да ги правиш? Жени! После станаха още по-близки, но след всяка среща се повтаряше същия разговор, сякаш тя доказваше нещо на себе си. Не свикна с мисълта, че е естествено да бъде жена, щом вече беше.

След поредната смяна не посмя да отиде при Ада, но тя го намери. Никога не го попита, какво е станало между тях.

— Благодаря ти Лин. Ти и даде живот.

— На мен кой ще даде, Ада? — отвърна той неопределено.

— Ти си силен. Ако оцелеем аз или тя, или някоя друга … Зная тайната ти. Надеждата няма да те изостави, тя умира последна. Вече ти свикнах, кафето после… — Ада се сгуши в него и се засмя тихичко.

Лесно е отвън да ти кажат че си силен. Ти си знаеш колко си силен, и колко ти струва да си силен. Щом му вярваха че е силен, трябваше да оправдае доверието. Почти му беше станало професия да оправдава доверие и той точно това правеше. Ден след ден, полет след полет, длъжност след длъжност. Така трябваше…

ВИСЯЩИТЕ ГРАДИНИ

Приближиха Венера на полярна орбита. Това се налагаше от проекта за изграждане на отражателни пръстени, които да намалят унищожителните потоци слънчева светлина към планетата. Макар първия пръстен да бе едва започнат с материал от няколко заловени и довлечени астероида, трябваше да кръжат високо над тях. Всеобщите надежди бяха, че след векове вследствие на този проект планетата ще охладнее до поносими температури. Не препираха и бавно раздробяваха астероиден материал. Когато приключеше проекта на хиляди орбити щяха да се стелят ленти от милиарди отражатели. Доставката на производствена станция за втора орбитална лента бе най-леката задача и нея изпълниха най-напред. Все пак Венера бе с единственото тяло в слънчевата система с гравитация близка до земната. Пред всички останали параметри на Венера кошмарите бледнееха.