Читать «Космически път» онлайн - страница 2

Преминаването на тези мисли като магнетофонна лента бе прекъснато от от грубия като резачка глас на брадат мъжага и десетина плуващи около него момиченца.

— Юнак, я покажи на дамите командния модул! Командира разреши да гледат от тук реактивната следа на звездолета.

— Добре, само за 12 минути. После развъртаме модулите и трябва да напуснете мостика. — отговори Лин.

Дори нямаше да може да се сбогува с Ели на спокойствие.

— Малко по весело юнак, избери си три биоложки. Обожават те. Ти си най-недостъпния мъж на клипера. Само се усмихни де! — последва гърлен смях от който алуминиевите панели на апаратите започнаха да вибрират. Тези забележки ни най-малко не смутиха биоложките, а Лин дори не се обърна.

— Ели е там, нали? — нежен глас идваше над главата му, където плуваше в безтегловността девойче.

— Там е! — отговори и после вдигна глава. — Ада, знаеш, че е на звездолета.

— И ти трябва да го приемеш. Аз няма да остана на Венера. Ще се връщаме пак заедно. Ще си свърша работата докато се сменят.

— Зная Ада. Ти си и приятелка, разбираш ме.

— Ето следата се издига. Вече не се вижда отблясък от звездолета. Разбирам те Лин, бях и приятелка. Ти също беше.

— Не говори така.

— Тя ме помоли да бъда с теб на изпращането.

— Няма да бъдеш с мен при завръщането. След този курс външния пръстен се изнася зад орбитата на Марс. Току що получих новия план.

— Да, ако не уредя нещо. Ще строят Тена. Аз няма за какво да се връщам на Земята. Ще се постарая да остана във външния.

— Ти пък за какво? Можеш да се измъкнеш.

— А ти за какво? Само за повишението ли?

— Не ми се говори. Да помълчим.

— Ще остана още малко с теб. Като почиваш в гравитация идвай при мен. В космоса самотата убива.

— Добре Ада. Благодаря.

Лин изпрати шумните гостенки и завъртя жилищните помещения и биозоните. Командира разпъна платната и нагласи слънцето да осветява биозоната и разположи щитовете. Постоя малко, помълча и включи слабия двигател, сякъш и той искаше по-скоро да излязат от гравитацията на планетата.

Лин остана сам в командния мостик. Вдигна слушалката и се обади до в къщи. После набра на клавиатурата съобщение до звездолета „Ловец“ — <ЕЛИ, ЩЕ ТЕ ЧАКАМ! ЛИН.>> — после го изтри. Тя нямаше да го получи. Йонизацията от работата на двигателите на звездолета не позволяваше комуникации. Отново вдигна слушалката за разговор с Земята, помисли и я остави…

След седмица отиде да почива в гравитация, но не се обади на Ада. Видяха се в стола. Тя не каза нищо, той също. Само срещнаха погледи. Прекара времето си самотно.

След дледващата смяна се отби. За негова изненада Ада го посрещна с целувка.

— Лин как предпочиташ да ти направя кафе?

— Без кафе — каза Лин и се усмихна, после я притисна и я целуна. Нейната топлина не заменяше Ели. Знаеха го и двамата. Лин почувства, че и той заменя някого. Бяха се разбрали безмълвно. Самотата убива.