Читать «Космически път» онлайн - страница 17

Лекото свиване в корема и разливащата се топлина на ръката му преминаха в нежна тръпка. Деа затвори очи от удоволствие и се отпусна леко назад така, че раменете и да опрат в гърдите му.

Множеството се раздвижи. Значи речта бе свършила.

Младите си остават млади. Тълпата се изтичаше навън, а Деа и Йор без да разберат какво става се намериха на два различни края на голямата базалтова площадка. Музиката рязко се засили. Започваше празненството под оранжевите лъчи на залязващото слънце и базалтът също изглеждаше оранжев.

С този бал свършваше детството и настъпващата вечер, символ на мрака в който отиваха да проправят пътя на човечеството напред и нагоре. Те не мислеха за това.

Всички дълго играха, говореха и танцуваха, но очите на Йор бяха все в Деа. Цялата красота на вселената се бе въплатила в едно — Деа. Нещата тръгнаха така неочаквано и толкова добре както дори и не беше мечтал той в дългите нощи в своята стаичка мъничка като каюта на звездолет — за адаптация.

Говореха за нещо когато тя го хвана за ръката и се понесоха да танцуват. Йор не беше танцьор от класа, а тя плуваше около него. Танцът свърши. Ръцете му обгалиха целия и гръб, но Деа явно не бе го очаквала и се отдръпна малко по-рязко, той се опита да я задържи, от това движение тя загуби равновесие и трябваше да го прегърне за да не падне. Йор оцени това като жест на нежност, но беше отпуснат и сега можеше да паднат и двамата. Притискайки я към себе си овладя положението и осъзна конфузната ситуация. Изчерви се за миг и отвори уста да се извини, но срещна разбиращия и поглед. Тя също не бързаше да го пуска защото от тази прегръдка почти и бе изкарал въздуха. Този незначителен инцидент изигра изключително полезна роля — тя прие неговите докосвания като естествени, свикна за един миг. Мислеше да я покани да отпочинат в неговата каюта, но не отдума — тя го покани в нейната. Намери някакъв предлог, да вземе малко музика на път за горните — женските етажи. В асансьора я целуна за пръв път. Тръгнаха двамата по зеления коридор и влязоха за миг да вземат записите …

После не се наложи да се качват в нейната каюта — заедно им беше добре независимо от мястото.

Йор никога не се бе стремял да запомни имената на спомагателните цветове и сега съжаляваше, че не може да определи цвета на косите и …

… А тя като че ли само него гледаше и очите му бяха основната форма на материята.

На другия ден Йор отиде в кабинета на Стария който приличаше повече на команден мостик на звездолет и получи пакета с документи и задачи за практиката си в Космоса. Веднага отиде в каютата на Деа, но нея я нямаше и от нейния компютър се свърза с база данни космография. Назначението беше за база Тена. Компютъра даваше данните, а горкия Йор за малко не полудя от радост.