Читать «Космически път» онлайн - страница 16

— Астронавти — обърна се към множеството с новият им чин още от първото стъпало на подиума — поздравявам Ви с успешното завършване! Ще бъда кратък. В последни времена техниката и образованието ……

Множеството бе вперило поглед към подиума и слушаше.

Йор също послуша малко и се отпусна в размишления.

— Странно място, тук нищо не е като другаде, стройна система — всички имена са трибуквени. Мъжките завършват на съгласна, женските на гласна. Само в разговор в знак на почит можеше да се дублира средната буква като на стария Лиин. Дори буквите в азбуката имаха други значения.

Този същия Лиин — ЛИН 27 СД — командор с девет звезди, силов кръг на пространството на гърдит, малко в ляво, преди много години напуснал същата тази зала с випуск 27. Променило се времето и от пространството се завърнал Лиин, Олд Лиин, или просто Стария.

Колко би дал Йор за тези девет звезди, побелелите слепоочия и белега на крака? — се питаше сам. — Това ще ме направи идеален като него. Нали виждам как го гледат някои от колежките.

Тези размисли прекъсна хармоничния гръб на Деа, който незнайно от къде се появи пред него. Меко казано Йор я харесваше отдавна, но не бе направил никакви опити да се запознае отблизо с нея. Когато беше в началните курсове, той често мислеше върху това как той я е погледнал или какво е казала тя във връзка с него. Сега се промени нещо и дори без да помисли сложи ръка върху хълбока и. Леко потрепване му подсказа че тя го усети, но той не се дръпна, тя също. Няколко секунди стояха като статуи и само лекото потрепване на пръстите му издаваше живот. Тя направи леко движение с глава и продължи да гледа право напред. За него бе ясно че тя го е видяла почти целия. Сега се смути. Той не бе предполагал, че именно там ще си сложи ръката и че тя няма да се отмести в страни. За момент ръката му се стори злополучна и скована, но топлото усещане на пръстите по тялото и го изгаряше. Тогава тя леко се отпусна назад и нежно се опря на гърдите му. Как бе чакал това за което се страхуваше и да мечтае…

Деа се изненада от себе си. Не харесваше разрушителите. Гонга я свари малко в страни от нейната група. Винаги са и харесвали повече изследователите, например Ман или Дик. Както винаги обаче пътят към тях бе барикадиран от няколко химички. Спряла на пътя не след дълго почувства докосване: — Не е Ман, далеч е. Ами ако е той? Да не си е извадил ръката от кофа с топла вода. Значи понякога могат да бъдат и нежни момчетата — почувства леко свиване в корема, стана и леко и започна да се изкачва към гърдите. Не беше сигурна, че не и треперят краката. Топлината на ръката му не приличаше на нищо познато, вливаше се в тялото и, превземаше я и това и бе приятно. — Това си ТИ, сигурна съм. Ще погледна! ТИ?!

Йор!!! — продължаваше да мисли — Йор. Как можах да стоя толкова време. Е, харесваш ме, но това е много. Можеше да си по-интересен. Колко си топъл. Не съм ти дала повод. Не блестиш като Ман и Дик, винаги си бил толкова внимателен, дори смешен. Не съм от стъкло, няма да се счупя ако ме докоснеш. Може, но малко. Да не си помислиш нещо. Само малко, още малко. Не ме гъдел от пръстите ти. Никой няма да види в тая тълпа. Не са само те. Не знаех, че си толкова дискретен и приятен. Приятно ми е, може още малко.