Читать «Космически път» онлайн - страница 18
Таньо Танев
Външния пръстен!!!
Десетата голяма космическа станция имаше дълго име, завършващо с нейния номер, но и я наричаха Тена.
Тена бе във първа мрежа на външния пръстен, а там работеха само командори. Излетя като торпила и на входа на корпуса за малко не събори самия Лиин.
— Чаках те командор Йор — с широка усмивка му каза Стария — Командор!
— Откъде знаехте че ще дойда?
— И аз направих така. Забравих да ти дам това колега — В шепата на Лиин лестеше така мечтаната звездичка. Чак сега Йор разбра какво значеше „Чаках те командор“ — не астронавт, а командор. Сърцето му биеше до пръсване, ръцете му трепереха, изчерви се и прие звездата без да благодари.
— Не се надявах, не ми достигаха четири стотни за да карам стажа си като командор — заоправдава се той. Знаеше, че който има успех над девет получава назначение като командор — като Деа, а останалите имат половин година стаж във вътрешния пръстен, като астронавти и тогава стават командори.
— От радост не си прочел документите. Нищо, на мен не ми достигаха седем стотни и точно така ме назначиха във външния пръстен, поради недостиг на хора. Не стотните са важни … от вътрешния пръстен трудно се излиза. Външния … външния…
Стария пъхна в ръката му малък плик и се отдалечи.
Йор разтвори шепата си, разгъна плика и видя малка карта с цифри, после внимателно нагласи звездата. Сега му се струваше, че е пораснал с половин метър.
Пъхна картата в първия срещнат компютърен терминал. Пак информация за станция Тена. Това бе изходна точка и опорна база на външния пръстен. Едновременно с това влизаше и във вътрешния пръстен. Значи на Тена щеше да има и астронавти от вътрешния. Изпъна се още повече — ще има и обикновени астронавти и командори като мен. Задоволството му нямаше граници. Прегледа личния състав щеше да припадне, Боже, не е за вярване — в списъка беше името на командор от вътрешния пръстен ДЕА 73 АФ. Какво назначение, не стаж, а назначение. Деа в далекосъобщителната служба на вътрешния пръстен, а той в противометеоритна защита на планетата. За миг имаше надежда че ще бъдат заедно. Прекалено оптимистично. По нататък не беше толкова радостно. На практика Деа щеше да обикаля с малък кораб телекомуникационните спътници за профилактика и ремонт два пъти в една земна година по пет месеца с по един месец почивка на базата, а той ще кръжи над и под плоскостта на планетите на хелиоцентрична орбита с метеорен разрушител десет месеца с два месеца почивка в една земна година. Само дано месеците на почивка съвпаднат. Иначе оставаха само отпуските на Земята — половин година на три години служба — ако са живи и здрави.
До старта се срещнаха с Деа само няколко пъти, за един месец ходиха при родителите си, но това бе достатъчно да се влюбят.
Всяка радост е кратка. Огнените зарева на дюзите посипаха с огън и жупел тяхната любов, разделяйки ги във времето и пространството. Той излетя директно с новия разрушител, а тя със сервизната станция на далекосъобщенията през лунната магистрала на вътрешния пръстен.