Читать «Космически път» онлайн - страница 15

— Какво те мъчи Ада?

— Сварена съм с микровълнова радиация. Не съм жена! Душата ми е празна. Не знам какво да ти кажа…

— Докато си жива има надежда.

— Благодаря, успокои ме.

— А аз … — той също млъкна.

— Ти има за какво да живееш!

— Ще преживея каквото ми остава.

— Има! Ели ти остави нещо.

— Пари ли ти трябват?

— Глупости. Не мога изхарчи и моята пенсия. Ели ти остави късче живот!

— Да!

— Поне това да имах.

Лин се вцепени. Тайната, тя я знаеше. За това ли бяха недомлъвките? Защо не! И тя е жена. Сигурно е намислила нещо.

— А ако го имаш, какво?

— Поне ще родя детето! — очите и светнаха. Първата искрица живот, откак се бяха видели.

Лин моментално разбра. Нямаше каква да се мисли.

— Ако това искаш, мога да изтегля зародишния сейф още утре. Наистина ли го искаш Ада.

— Да! Много мислих. Не крада вашата любов.

— Не. Това е добър вариант. Ели … няма да се сърди.

— Наистина ли ще го направиш за мен?

— Не само за теб.

— Утре?

— Утре!

— Мислил ли си, че после ще останеш сам?

— Не. Не се знае, може да живееш още…

— Колко още?

— Все едно, няма да съм сам. Ще имам дъщеря!

— Дъщеря! Значи реши!

— Да! — Лин се почувства като че ли сега излиза от академията, преди първия полет, като ученик. Щастлив.

ЧАСТ 2

РАЗДЯЛАТА

Вълнуваща раздяла витаеше над тълпата. Възторг тресеше облицованата с оранжев антифонит зала, която бе символ на раздялата за всеки випуск от Звездния факултет. Много поколения бяха минали от тук и много снимки висяха по коридорите. Рядко който излезеше се връщаше някога.

Между високите колони се щураше прилична на мравуняк тълпа. Събираше се и се пръскаше по законите на хаоса в пъстри групи. Говореха помежду си високо, смееха се неестествено, по младежки без помисъл за утрешния ден.

Настроението приповдигнато — като при всеки празник. Какво представляваше всъщност това? Заслужена епилог на положения труд или древна церемония при принасяне на жертва? Тези младежи бяха се обрекли на безкрайната пустош и звездния мрак още като деца. Знаеха ли какво значи космически студ и самота? Не! Знаеха го само тези които са го усетили. Да кажат можеха само малцина — другите оставаха Там — в безкрая. Само цветът на планетата бе достоен за тази жертва. Това е цената на възхода.

Звук на гонг възвести тържествения момент.

Тълпата стихна и тихо приближи ниския подиум.

Блесна жълта мълния и от вратичка малко в страни влезе едър човек облечен в стар скафандър без шлем. Този скафандър беше легендарен. Такива вече въобще не се произвеждаха, но стария Лин го носеше винаги. Трудно бе да се определи възрастта му, дълбоки бръчки посребрени слепоочия и празен поглед, другото беше устрем. Той беше единствения който се е върнал за последните стотина години. Хармонията на движенията му едва забележимо се нарушаваше от леко накуцване. Гледаше без никакъв пламък в очите — беше го загубил в простора на Космоса. Стар космически вълк. СТАРИЯ. Корифея на факултета преподаваше „оцеляване“ и от осем години той връчваше дипломите и назначенията на младите астронавти с надеждата, че и те ще се завърнат.