Читать «Магията на Волкхавар» онлайн - страница 20

— Ще направя, каквото си ми казала — отговори Шайна — и ще дойда утре, само че…

— Само че какво?

— Младият Аш може да не се напие тази вечер. А трябва да идвам още пет пъти.

— В мозъка ти съм оставила нещо и за това. Не го ли усещаш? — Поклати глава.

— А, да — засмя се момичето, — каква магия наистина. Може да потрябва.

Навън слънцето залязваше и оставяше червени следи над боровете. Шайна полетя надолу по Студената канара към козите и не се учуди, когато видя четири черни врани да отлитат при нейното завръщане.

Тази вечер нямаше бой, бе се върнала навреме.

Запали вечерния огън, като произнесе свещените думи, сервира вечерята, изми съдовете след ядене. Старият Аш дремеше до огнището, жена му въртеше чекръка, младият Аш взе каната с вода, защото след снощното напиване все още беше жаден. Когато я наведе, Шайна прошепна почти без дъх:

„Вода, ти не си каквото си мислиш. Вода, ти не си дошла от студената земя. Ти си от дънер, огрян от слънцето, ти си брана и газена, и съхранявана в дамаджана. Вода, знаеш ли какво си ти? Ти си сладко бяло вино.“

Младият Аш пи продължително, а през нощта щеше да изпие два пъти повече.

„Вода, ти си много силно вино, но не действай бързо. Не показвай ефекта си до сутринта.“

— Какво повтаря оная нещастница? — попита жената на Аш, откъсвайки поглед от чекръка. — Няма да се учудя ако ни кълне всичките. Внимавай, слугиньо, че ще взема пръчката.

През нощта луната се претърколи по небосвода ниско като потъващ кораб. Вятърът въздишаше. „Дисаел“ — казваше той. „Чувам те“ — шепнеше Шайна и се топеше от любовта си към артиста.

Тогава промълви думите, които магьосницата й бе казала, и те моментално освободиха душата й. Направи магията, като използваше гласа си, ръцете си, съзнанието си. Усети остра болка между веждите си, първо студена, после топла, точно както я бе предупредила Барбаят.

— Пиян е! — пищеше жената на стария Аш на сутринта. — И господ да ме убие, но не знам откъде е взел алкохол. Бих се заклела, че не е стъпвал извън къщи след вечеря.

Шайна поведе козите нагоре в планината. Мина над каменния мост, по склона на Студената канара към къщата на Барбаят. През този ден и през следващите пет.

— Майко, готова ли съм? Достатъчно ли знам? Ще мога ли да го направя?

— Да, дъще, готова си и ще можеш.

— Майко, съмнявам се. Мога ли да го намеря толкова лесно, колкото казваш, просто като го обичам?

— Почакай и ще видиш. Когато дойде часът, всяко колебание в теб ще изчезне. Може би Дисаел вече чувства любовта ти. Може би и други ще я почувстват — Волкхавар например. Затова бъди предпазлива.

— Не се боя. Не, боя се. Но нищо. През последните пет нощи чувствах, че домашните демони ме наблюдават, гледат какво върша. Чувах шепота им. Те също се боят от Волкхавар. Ще бъда нащрек.

— Стани тогава. Може би никога повече няма да се видим.

— Освен ако не се развали магията.

— Може, слънцето умира през нощта — каза Барбаят.

Китката на Шайна бе повита с ново, чисто парче лен. Последното. Тази нощ духът й щеше да напусне плътта. Можеше ли да повярва? Да, можеше.