Читать «Магията на Волкхавар» онлайн - страница 19

— Мислиш ли за него? За косата му, за очите му и за красивото му младо и мъжествено тяло? Това не те ли кара да се чувстваш по-добре? Седни. Този стол е за теб.

Развълнувана, Шайна пристъпи във фигурата от бяла глина и седна, както й бе казала магьосницата.

— Не те е страх, нали? — попита Барбаят.

— Честно казано, страх ме е — отговори Шайна.

— Тогава може би си променила решението си?

— Не съм.

Барбаят навлезе в рисунката и седна до краката на робинята.

— Дай ми китката си.

— Трябва ли да платя, преди да съм получила това, за което съм дошла?

— Ще ти кажа нещо. Правя го, защото така е по-добре. Когато част от светлата ти кръв се влее в моите вени, аз ще те разбера по-добре, а колкото по-добре те разбера, толкова по-лесно ще мога да те науча на това, което трябва да знаеш. — Барбаят замълча за миг, застинала като камък на пода. — Да ти кажа ли името му?

— Чие име?

— На младия артист. Чие друго име би искала да научиш?

— А ти откъде го знаеш?

— Аз имам един вълшебен кристал. Той ми показва имената. Другите неща са по-трудни за откриване. Е?

— Добре. Кажи ми го, разбира се. Кажи ми го.

— Името му е Дисаел — изрече магьосницата, взе ръката на момичето и я захапа.

Шайна не почувства нищо. Научаването на името му й подейства като магия. Парата от желязната чаша разсейваше мислите й и й се струваше, че стаята отлита някъде отвъд Студената канара и тя заедно с нея. Дисаел, нашепваше си почти в просъница, а устата на магьосницата сърбаше леко, леко. Започна да си представя, че малката сива магьосница е нейното дете, обичано и уязвимо, заслужаващо наказание, което тя му налагаше с удоволствие и без съжаление… Искаше да удари мъхестата глава на Барбаят.

— Събуди се, дъще — прозвуча глас и момичето се подчини. Видя лисицата, допряла влажния си нос до шията й.

— Ти говориш ли? — попита я Шайна. Тя се прозина и седна на пода до нея. Бялата рисунка на земята вече я нямаше.

— Мислиш, че сега можеш да разбираш езика на животните ли? — запита Барбаят с презрителен и все пак мил глас. — Аз ти говорех. Остава един час до залез, но ако побързаш, ще се върнеш у дома по светло.

Шайна се изправи. Беше леко зашеметена, но общо взето се чувстваше добре. Около лявата й китка бе вързано парче чист избелен ленен плат.

— Но, Барбаят, научила ли си ме на нещо?

— Мисли, глупаво дете. Не чувстваш ли новите знания в мозъка си? Учих те, докато спеше, и ти няма да забравиш нищо. В малките тъмни часове след полунощ трябва да опиташ всичко, което ти казах.

Шайна докосна веждите си.

— Ще се справиш — продължи Барбаят. — Не сваляй превръзката. Ако някой те попита, кажи, че си се одрала на кремък или къпина. В никакъв случай не позволявай на свещеника да я види, иначе всички ще имаме неприятности. Утре ела пак.

Шайна отиде до вратата и отново се обърна. Погледна Барбаят, люлееща се в стола си, но не можа да определи изражението на лицето й. Не беше ли кожата й по-изпъната, по-розова? Нямаше ли в острите й очи малко повече топлина?

— Да, добре изглеждам, нали? — промърмори магьосницата. — Не всички вина са хубави, но и сред хубавите има едно, което е най-хубаво.