Читать «Магията на Волкхавар» онлайн - страница 16

Лисицата облиза лицето на Шайна.

Беше чула всяка сричка, можеше да повтори дума по дума какво бе казала Барбаят. Сърцето й се сви.

— Ако съм безтелесна, без плът, как ще намеря пътя към него? — прошепна.

— Душите се викат. Ти го обичаш. Ще намериш пътя, ако ще и двадесет планини и десет морета да има между вас.

— Каква ще е цената?

— Цена? А, да, да — промърмори Барбаят. Черните й очи отново наподобяваха два ножа. — Когато ти кажа, сигурно ще подскочиш и ще избягаш навън. Но знай, че можех да го направя, докато дремеше под хипнозата на хубавата ми лисица, без да те будя и без да те предупреждавам.

Шайна се изправи и стисна юмруци. Очите й с цвят на кестени изглеждаха почти медени на светлината на огъня, широко отворени и любопитни, но устата й беше затворена.

— Какво? Кажи ми го сега.

— Седем дни ще идваш при мен. На седем неща ще те науча. Седем дни ще ми даваш китката си и аз ще пия от вените ти.

— Кръвта ми! — възкликна. — О, не!

— Както желаеш — отвърна Барбаят, магьосницата, вампирът, камъкът, люлеейки се в стола си.

— Защо? — попита Шайна разтреперана и пребледняла.

— За да живея — отвърна твърдо Барбаят. — Така залъгвам смъртта вече толкова дълго. Когато дойде и почука на вратата ми посред нощ, казвам й: „Почакай!“, и намирам девойка, девственица, нуждаеща се от урок или магия и взимам таксата си. Само кръвта на девойка ми помага. Не пия много и никой не умира от това. И живея. Животът е хубав. Може би и другите мислят така.

На Шайна й се зави свят. Внезапно видя лика на млад мъж, вързан на желязно колело; косата му беше черна, по бялото му тяло имаше лилави рани, лицето му бе навеки застинало и безизразно.

— Не! — изпищя тя.

— Да. Волкхавар е поел нов път и много ще загинат по него. Твоят любим също, освен ако не го спасиш.

— Правиш илюзии като магьосника, за да ме подведеш.

— Тогава си върви — вдигна рамене Барбаят. — Нищо няма да научиш и ще го оставиш да си намери другаде момиче или гроба си. Кажи си, че мечтите ти са илюзия. Никога няма да си повярваш. По-добре е да пиеш стара бира в удобство, отколкото бяло вино в опасност.

Шайна се огледа. Лисицата сякаш й казваше: „Когато бях млада и тичах свободна из гората, ловец хвана приятеля ми, зашемети го с удар и го затвори в клетка. Аз отидох там, ярката пролетна луна осветяваше пътя ми. Стигнах близо до огъня на ловеца, достатъчно близо, за да чуя диханието му и да видя как огънят проблясва в ножа в ръката му. Изгризах пръчките на клетката и влачих приятеля си назад към дърветата. Лапите ми се израниха, загубих зъб, болеше ме гърбът и се боях, но никога не помислих, че мога да постъпя другояче. Това е любовта.“

Шайна извърна поглед към ръцете си, вкопчени една в друга. Помисли си: „Ако трябва да решавам, значи съм решила“, и каза на магьосницата: