Читать «Магията на Волкхавар» онлайн - страница 14

— „Не се ли наслаждаваш на новата ми каишка?“ — попитало вързаното куче — отвърна камъкът.

— Извинявай, но не е така — бързо изрече Шайна.

— Не е ли?

— Не, наистина не.

— Ами тогава си вземи каишката и се махай, робиньо, виждам много добре как си вързана към стълба.

Шайна се почуди, после добави:

— Добре, значи трябва да те моля за помощта ти.

— Откъде знаеш, че мога да ти помогна? — попита камъкът като се помръдна, така че едно проницателно око проблясна на светлината на огъня.

— Както ти каза, в селото знаят за теб. Някои разправят, че магиите ти помагат, други отричат.

— На теб няма да ти помогне обикновена магия. Трябва ти по-силно лекарство от това.

— Да — потвърди Шайна и внезапно, сякаш нещо заседна в гърлото й, думите й се отрониха като сълзи, самотни, парещи и кристално бистри: — Дойде и си отиде и между нас ще има планини, а той не хвърля сянка…

— Знам това — отговори Барбаят нетърпеливо. — Да не мислиш, че цялата тази бъркотия тук е за нищо? Аз имам един кристал. Гледах в него. Видях Волкхавар, който нарича себе си Керник, лилавото му наметало, ноктите, красивия му дракон. О, ти нищо не знаеш! Всички, които яздят с Керник, са негови. Твоят млад мъж е също негов въпреки черната си къдрава коса и очите си с цвят на гори и дим… А-а! По-добре иди при вълка и го помоли да те изяде или при мечката и й кажи да те прегърне, отколкото да се влюбиш в него.

— Майко — продължи момичето, — ти ми каза, че ще дойда при теб, значи виждаш полза и за себе си, иначе не би се обезпокоила. Защо се опитваш сега да смразяваш сърцето ми?

— Защото — промълви Барбаят, като се обърна към Шайна — когато ти кажа колко опасно е това, което искаш и колко малка е вероятността да постигнеш нещо друго освен смъртта си, ще те накарам да го желаеш още повече.

— Не говори така! — отвърна й Шайна,като се настани уморено върху твърдия под. — Той си тръгна, а как мога да го последвам? Та аз съм робиня! Не съм свободна да напусна селото. Ако го направя, ще кажат, че съм избягала, и ще пуснат след мен кучетата. Веднъж един мъж открадна прасе и го преследваха с кучета. Той не се върна, намериха само обувките му с кръв по тях. Кучетата биха хванали всекиго, когото им посочат господарите. Ще хванат и мен.

— По-лошо е от кучетата, робиньо, това показват звездите. Само ще кажа, че хората могат да поробват телата, но не това, което е в тях.

Настъпи мълчание. Лисицата се чешеше, огънят тлееше в огнището. Шайна сведе глава над коленете си. Чувстваше се изтощена, много тъжна, беше готова да плаче като дете, докато заспи. Но в същия момент цялата настръхна, защото знаеше, че Барбаят ще направи магия, която ще промени всичко.

— Какво живее в телата, Барбаят? — промърмори накрая, като за пръв път произнесе името на магьосницата, макар да знаеше, че е твърде неразумно да го прави.

— Душата. Чуй, ще ти го обясня простичко, а после ще ти кажа какво искам от теб и ще се споразумеем.

Шайна поклати глава. Подът й се струваше доста мек сега, а лисицата се бе приближила и я гледаше в лицето с блестящите си очи толкова втренчено, че я ослепи и очите й се затвориха.