Читать «Магическият преход» онлайн - страница 7

Нужно беше известно време, докато до ума ми достигне това разтърсващо осъзнаване, че животът ми е така пуст и безплоден като тази пустиня. Бях скъсала със семейството си, а нямах и свое собствено. Нямаше дори такива изгледи за в бъдеще. Бях без работа. Доскоро се бях издържала от едно неголямо наследство, което ми бе оставила леля ми, на която съм кръстена, но и тези средства се изчерпиха. Бях абсолютно сама на света. Необятът, който се простираше на всички страни, суров и безразличен, ме изпълни със смазващо чувство на самосъжаление. Изпитах нужда от приятел, някой, който да разчупи самотата на живота ми.

Знаех, че ще е глупаво да приема поканата на Клара и да се хвърля в една непозната ситуация, над която нямам никакъв контрол, но имаше нещо в прямотата на поведението й и в нейната физическа жизненост, което пораждаше у мен едновременно и любопитство, и уважение. Улових се, че се възхищавам от нейната красота и сила, дори й завиждах. Мислех си, че тя е най-поразителната и силна жена, независима, уверена в себе си, безразлична и заедно с това не беше закоравяла и бездушна. Тя притежаваше точно тези качества, които винаги бях искала да имам. Но най-вече присъствието й сякаш прогонваше чувството ми за безплодие. Тя насищаше пространството около себе си с енергия, вибрации, нескончаеми възможности.

И все пак имах твърдото правило никога да не приемам покани да гостувам по къщите на хората, а още по-малко на някого, с когото току-що съм се запознала в пустошта. Апартаментът ми в Тусан беше малък и да приема покана, за мен означаваше, че ще трябва да отвърна със същото, нещо, което не бях в състояние да направя. Известно време останах неподвижно, чудейки се накъде да поема.

— Моля те, кажи, че ще дойдеш — настоя Клара. — За мен това би означавало много.

— Добре, мисля, че може да се отбия — казах аз неуверено, като исках да кажа точно обратното.

Тя ме погледна въодушевено и аз мигновено прикрих паниката си с радостно оживление, каквото далеч не изпитвах.

— Добре ще ми се отрази да сменя малко обстановката — казах аз. — Ще бъде едно приключение!

Тя кимна одобрително.

— Няма да съжаляваш — каза тя с тон, внушаващ доверие, който спомогна да се разсеят колебанията ми. — Ще можем заедно да практикуваме бойни изкуства.

Тя направи няколко отсечени движения с ръка, които бяха едновременно изящни и изпълнени със сила. Изглеждаше ми немислимо, че тази едра жена може да е толкова подвижна.

— Кой стил бойни изкуства по-конкретно си учила на Изток? — попитах аз, забелязвайки, че тя с лекота зае бойната поза „дълъг прът“.

— В Изтока учих всякакви стилове и все пак никой от тях по-конкретно — отвърна тя с едва загатната усмивка. — Като стигнем у дома, ще се радвам да ти ги демонстрирам.

Изминахме в мълчание останалата част от пътя. Когато наближихме мястото, където бяха паркирани колите ни, прибрах принадлежностите си в багажника и зачаках Клара да каже нещо.